О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 14.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 416 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата В. С. Н. срещу решение № 7172 от 24.10.2019г. по в. гр. дело № 15313/2018г. на СГС, ГО, Втори „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 380542/10.04.2018г. по гр. д. № 30983/2016г. на СРС, ГО, 56 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора Н. срещу Институт по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 178/19.04.2016г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /съкращаване на щата/; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „научен сътрудник – първа степен“ в отдел „ЯХБЗ и Е, тилова техника и имущества“ в Институт по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ и за осъждане на работодателя – ответник да заплати на служителя – ищец сумата 7 427.28 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за 6 – месечен период: 20.04.2016г. – 20.10.2016г., както и исковете с правни основания чл. 296, ал. 1 КТ за сумата 375 лв. – обезщетение за полагащи се пари за дрехи за периода: 17.06.2010г. – 05.12.2011г.; чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на допълнително възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ в размер на 40лв. на месец за периода: 18.12.2010г. – 05.03.2012г. или общо 600 лв.; чл. 220, ал. 1 КТ вр. с чл. 59 КТД на МО за сумата 3 593.64 лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестие и чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 3 696.32 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода: 17.06.2010г. – 05.03.2012г..
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при извеждане на решаващите изводи относно неприложимост на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ спрямо процесното трудово правоотношение, поради това, че ищцата не е член на синдикална организация към момента на процесното уволнение и относно неприложимостта на чл. 35, ал. 3 Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/, в приложимата редакция от ДВ, бр. 101/2010г., към процесното уволнение, което не е на някое от основанията по чл. 35, ал. 1 ЗРАСРБ, само при която хипотеза предложението на научния съвет по чл. 35, ал. 3 от същия закон е елемент на фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение с лице на академична длъжност. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира сторените деловодни разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: Законосъобразно ли е прекратяване на трудово правоотношение с възстановен по силата на съдебно решение член на академичен състав без предварително решение /предложение/ на научния съвет по чл. 35, ал. 3 ЗРАСРБ? и Законосъобразно ли е прекратяване на трудово правоотношение със синдикален член без съгласие на синдикалната организация?. Поддържа разрешаването на горепосочените въпроси от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/16.01.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГК на ВКС; решение № 96/14.07.2017г. по гр.д.№3150/2016г. на ВКС; решение № 246/23.06.2011г. по гр.д.№ 1152/2010г. на ВКС и решение № 431/21.05.2010г. по гр.д.№ 1134/2009г. на ВКС, а от друга страна счита, че допускането на касационно обжалване по тях ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – Институт по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Не претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт в частта му досежно въззивното решение по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, т.е. в тази част тя е допустима. В останалата й част срещу въззивното решение по исковете с правни основания чл. 296, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на допълнително възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“, чл. 220, ал. 1 КТ вр. с чл. 59 КТД и чл. 224, ал. 1 КТ, всеки един от тях с цена под 5 000 лв., тя е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК, като такава е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
За да постанови обжалваното решение по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, въззивният съд е приел, че на основание влязло в сила съдебно решение по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, на 18.04.2016г., ищцата е възстановена на длъжността „научен сътрудник първа степен“ в отдел „ЯХБЗ и Е, тилова техника и имущества“ в Дирекция „Въоръжение и техника“ и на следващия ден – 19.04.2016г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата на единствената длъжност в този отдел. Намерил е, че предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ не е приложима към процесното уволнение, тъй като от приетите доказателства в процеса се установява, че ищцата към момента на възстановяване на трудовото правоотношение на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и към момента на прекратяването му на 19.04.2016г., не е член на синдикална организация, какъвто би могла да стане чрез присъединяване към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ. Съобразявайки нормата на пар. 5, ал. 3, т. 1 ПЗР ЗРАСРБ е заключил, че заеманата от ищцата длъжност преди предходното уволнение, отменено с влязло в сила съдебно решение – „научен сътрудник първа степен“ е приравнена на академичната длъжност „главен асистент“, каквато според действащото към 18.04.2016г. щатно разписание съществува единствено в отдел „комуникационни и информационни системи и защита на информацията“ и е с различни трудови функции, отсъстват други длъжности с идентични на процесната длъжност трудови функции, поради което съкращаването на щата за длъжността на Н. е реално и не поражда задължение на работодателя да извършва подбор. СГС е счел за неприложима към процесното уволнение нормата на чл. 35, ал. 3 ЗРАСРБ, първоначална редакция, според която отнемането на научна степен и освобождаването от академична длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация, по предложение на факултетния/научния съвет. Съобразявайки безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 96/14.07.2017г. по гр.д.№ 3150/2016г. на ВКС, е приел че предложението на научния съвет по чл. 35, ал. 3 ЗРАСРБ е елемент от фактическия състав на уволнението само в трите специални хипотези, посочени в чл. 35, ал. 1 ЗРАСРБ, но не и при общите уволнителни основания по КТ, каквото е процесното /съкращаване на щата/.
Допускането на касационно обжалване на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора два въпроса не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на съда в атакуваното решение. Въззивният съд е счел за неприложими към процесното уволнение нормите на чл. 35, ал. 3 ЗРАСРБ и на чл. 333, ал. 4 КТ, а отговорът на въпросите предпоставя по принцип законността или незаконността на прекратяване на трудово правоотношение от изпълнение на посочените условия в тези норми. Такъв отговор не би бил от значение за конкретния правен спор, по който е установено от въззивния съд неизпълнението на поне едно от условията, включени в хипотезиса на нормите на чл. 35, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗРАСРБ и на чл. 333, ал. 4 КТ – ищцата е уволнена поради съкращаване на щата, а не на специалните основания по чл. 35, ал. 1 ЗРАСРБ и към момента на процесното уволнение тя не е член на синдикална организация. Неосъществяването на общото основание за допускане на касационно обжалване е достатъчно обстоятелство за недопускане на касационен контрол на въззивното решение, без да е необходимо разглеждането на сочените допълнителни основания.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на В. С. Н. в частта й срещу решение № 7172 от 24.10.2019г. по в. гр. дело № 15313/2018г. на СГС, ГО, Втори „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 380542/10.04.2018г. по гр. д. № 30983/2016г. на СРС, ГО, 56 състав, с което са отхвърлени предявените от Н. срещу Институт по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ искове с правни основания чл. 296, ал. 1 КТ за сумата 375 лв. – обезщетение за полагащи се пари за дрехи за периода: 17.06.2010г. – 05.12.2011г.; чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на допълнително възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ в размер на 40лв. на месец за периода: 18.12.2010г. – 05.03.2012г.; чл. 220, ал. 1 КТ вр. с чл. 59 КТД на МО за сумата 3 593.64 лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестие и чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 3 696.32 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода: 17.06.2010г. – 05.03.2012г..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7172 от 24.10.2019г. по в. гр. дело № 15313/2018г. на СГС, ГО, Втори „А“ въззивен състав в останалата му обжалвана част.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора. В останалата част, определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.