О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№120
гр. София, 14.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 531/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Х. К. и М. Б. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 228 от 27.10.15г., постановено по в.гр.д.№ 475/15г. на Шуменския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 217 от 18.06.15г. по гр.д.№ 1107/14 г. на Новопазарския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че Х. И. А., Ю. И. С. е Д. И. А. са собственици на УПИ VІ-306 от кв.36 по плана на [населено място], Шуменска област и същите са осъдени да предадат на ищците владението на имота на основание чл.108 ЗС.
По делото е установено, че наследодателят на ищците в първоинстанционното производство И. А. И. /И. А. И./, починал през 2014г., е бил собственик на процесния имот по давност, за което се е снабдил с констативен нот.акт № 83/1987г. С предварителен договор от 08.01.96г. същият е продал имота на третите лица Р. А. и М. Ф., които с устен договор са го продали на ответниците. Направеното от последните възражение, че са придобили имота по давност, за което са се снабдили по обстоятелствена проверка с нот.акт № 26/08г., е прието за неоснователно по съображения, че същите са установили фактическа власт върху имота едва от 2006г. и до предявяването на ревандикационния иск, с който придобивната давност е прекъсната, 10 годишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл. С оглед на това е прието, че ищците понастоящем се легитимират като собственици на имота по наследство, доколкото предварителният договор за покупко-продажба няма вещтнопрехвърлително действие, както и че ответниците го владеят без правно основание.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че при разглеждане на делото въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправни и процесуалноправен въпрос във връзка с придобивната давност върху имоти – бивша собственост на изселници в Турция, изоставили ги при заминаването си и по-конкретно:1. когато са налице доказателства, че едно лице е отстъпило доброволно владението над имота си, за който е притежавал нотариален акт, при наличие на писмен документ, не оспорен от страните, от който се вижда, че е получило паричната равностойност на имота, макар и този документ да не прехвърля права, но сочи намерението на това лице за изоставяне или доброволно отстъпване владението на имота и след смъртта на това лице само един от наследниците му се е завърнал в България, без да ползва имота, би ли могло да се приеме, че наследниците не са изгубили правото си на собственост по наследство, при положение, че по отношение на тях липсват доказателства да са се интересували от имота до завеждане на иска за собственост и 2. как следва да се цени бездействието на наследниците, които в шест месечния срок по ЗМДТ не са предекларирали наследствените си имоти в България и следва ли регистрирането на смъртта на починалите им родственици преди завеждане на делото-бивши собственици на изоставен имот да се цени в тяхна полза.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
Съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с тези предпоставки никакви доводи не са изложени и те по отношение на посочените по-горе въпроси липсват, доколкото не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува богата съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивното решение е съобразено. Според тази практика правото на собственост се изгубва, ако то бъде придобито от друго лице или ако собственикът се откаже от него, а не и когато той не ползва имота си, не го декларира пред данъчните власти или не плаща данъци за него, респ. че присъединяване на владение може да има само при наличие на общо или частно правоприемство, каквото в случая не е налице, доколкото по делото е установено, че касаторите са установили фактическа власт върху процесния имот по силата на устна уговорка с третите лица. Освен това поставените въпроси нямат отношение към основното съображение на въззивния съд за неуважаване на възражението на касаторите за придобиване на имота по давност, а именно че не са го владели в предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 228 от 27.10.15г., постановено по в.гр.д.№ 475/15г. на Шуменския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: