1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр.София, 15.02.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3436 описа на ВКС за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.03.2017г. по гр.д.№8019/2016г. на ГС София , в частта му, с която е определен режим на лични отношения на детето Б. Я. с бащата Я. Д..
Жалбоподателят Д. Р. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалба и жалбоподател по насрещна касационна жалба Я. И. Д., поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване, но ако бъде допуснато тако, то моли да бъде разширен режима на лични отношения на детето с бащата.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е предоставил на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Я. на неговата майка Д. Р., при която е определено местоживеенето на детето, и е определен следният режим на лични отношения на бащата Я. Д. с детето , както следва: бащата има право да вижда и взима детето от дома на майката и да го връща там – всяка нечетна седмица от месеца, за времето от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата; през лятото в продължение на 30 дни, разделени на 2 периода от по 15 последователни дни, с преспиване, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; През четните години с преспиване по време на следните официални празници: Трети март, Г., Деня на съединението и Коледните празници (Б. вечер и Р. Х.), като взима детето в 18 ч. в последния работен ден преди съответния празник и го връща в дома на майката до 18 ч. в деня преди първия работен ден, с изключение на Коледните празници, когато да връща детето до 18 ч. на 27 декември; както и да взима детето на рождения му ден (24-ти февруари) – от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим; През нечетните години с преспиване по време на следните официални празници: Великденски празници (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването им), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като взима детето в 18 ч. в последния работен ден преди съответния празник и го връща до 18 ч. в деня преди първия работен ден, с изключение на Нова година, когато да взима детето в 16 ч. на 30 декември и го връща до 18 ч. на 2 януари, както и на рождения ден на бащата (30-ти август) от 9.00ч. на същия ден до 10.00 ч. на следващия с преспиване, освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим. Ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Б. в размер на 300 лева, считано от влизане в сила на решението в частта му за родителските права и местоживеенето на детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Установено е по делото , че към момента на постановяване на решението детето още не е ученик, поради което не са включени в режима на лични контакти зимната и пролетната ваканции. Прието е, че бащата е привързан към детето и полага адекватни грижи за него : изграждал хигиенни навици на детето; познава режима на детето, храни го, когато е необходимо, стремял се е да спазва режима на сън на детето; детето търси присъствието на бащата, изразява обич, целува го, радва му се, иска баща му да го гушка; детето е спокойно в присъствието на баща си; бащата е взимал детето от детска градина; през лятото на 2015 г. два или три пъти за по няколко дни, когато майката е била в чужбина, детето е пребивавало и преспивало при бащата, който изцяло поел грижите за детето; жилището на бащата е просторно – мезонет, в него има самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо за възрастта на детето, жилището е чисто, подредено и отоплено; бащата разполага с много свободно време, може да отсъства, когато реши от работа; бащата може да разчита на подкрепата на сестра си, която живее в апартамент под неговия. При определяне режима на лични контакти на бащата с детето съдът е преценил възпитателските му качества на бащата, спазването от бащата на навиците на детето, желанието на бащата да общува често с детето, привързаността на детето към бащата, пола и възрастта на детето – момче, на 4-годишна възраст, което се нуждае от мъжки модел на поведение, възможността на бащата за помощ от трети лица – неговите сестра и родители, материалните възможности на бащата
Съдът е съобразил и факта, че бащата, като добър и отговорен родител, разполагащ с материални възможности, може да осъществява контакти със сина си и в [населено място], като за тази цел двамата могат да отсядат в хотел в този град, каквото становище бащата е изразил при изслушването му, за да се спестят пътуванията на детето от [населено място] до [населено място] и обратно, особено когато определеното време за лични контакти е сравнително кратко – един, два или три дни. При определяне на режим на лични отношения на детето с бащата съдът се е ръководил от интересите на детето и е предвидил и достатъчно време за майката, при която е определил местоживеенето на детето.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа учи в решеинето е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди направените от родителя, упражняващ родителските права, режим на лични контакти, за задължението на въззивния съд да изслуша актуален социален доклад по местоживеенето на детето, при определяне разширен решим на лични контакти на детето с родителя следва ли да се отчита неговата възраст и разстоянието между населените места, в които живеят родителите, както и в интерес на детето ли е при определяне режим на лични контакти съдът да определи равно количество почивни дни при всеки един от двата родители или той следва да е по-малък за родителя , който упражнява родителските права. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК /ред.Дв.в.бр.49/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя множество решения на състави на ВКС по приложението на чл.59, ал.2 СК относно режима на лични отношения на детето с родител неупражняващ родителските права и решения на състави на въззивни съдилища, но без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват при преценката за допустимост на касационното обжалване..
При тази данни настоящият състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателката въпроси и на сочените от нея основания. Съдебната практика /включително и представената такава от жалбоподателката/ трайно приема, че указанията в Постановлението запазват силата си и при действието на СК – 1985 г. (отм.), а според актуалната практика на ВКС даденото с това Постановление тълкуване на материалния закон следва да бъде зачитано и при действащия СК – 2009 г. Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са вече й нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/ 1974 г. – съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Съдът обаче не може да основе решението си само на някои от посочените в Постановлението обстоятелства и да игнорира други. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.1 т.5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрият интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права.
Приема се, че при вземане на решение съдът се ръководи само от интересите на детето, като критериите, които определят този интерес, са дефинирани в пар.1 т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Различното местоживеене на неупражняващият родителските права родител и детето е обстоятелство, което е от значение при определяне на мерките за лични отношения, но то не предполага във всеки един случай тези мерки да се осъществяват в местоживеенето на детето, тъй като може да е в интерес на последното контактите да се упражняват в домашна обстановка, по местоживеенето на родителя. Това зависи от спецификата на конкретния случай (решение от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 4313/ 2008 г., ІІІ г.о., ВКС), в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното решение. Въззивният съд е формирал правилен извод, че личните контакти следва да бъдат определени така, че да не се прекъсва добрата емоционална връзка между бащата и момчето, която връзка е необходима за правилното му развитие и възпитание.
В практиката се приема, че в случай , че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да осигури участие на съответната дирекция „Социално подпомагане” като специализиран орган в хода на съдебното производство по реда на ГПК , или е приел непълен социален доклад по реда на чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето , когато в доклада социалният работник не е засвидетелствал контакт с детето , няма преки данни за начина на отглеждането му и липсва становище , както и информация по този въпрос , тогава въззивният съд следва да изпълни служебните си задължения , да възложи на специализираните органи ново проучване ( решение от 24.06.2015г. по гр.д.№6509/2014г.,ІІІг.о. на ВКС).
Установената практика е съобразена при постановяване на въззивното решение. Не е налице противоречие между дадените в него правни разрешения и представените от жалбоподателката решения. В цитираните актове при определяне мерките на лични отношения съдът се е ръководил в най-пълна степен от интереса на детето, като е съобразяван факта, че чрез постановените марки трябва да се осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата родители.
С оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда по същество.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2017г. по гр.д.№8019/2016г. на ГС София , в частта му, с която е определен режим на лични отношения на детето Б. Я. с бащата Я. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Я. И. Д. срещу същото решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: