4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 18,02,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1505/14 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. акционерно дружество [фирма]– [населено място] против решение №389 от.12.12.2013 г. по гр.д. № 364/2013 г. на Габровски окръжен съд.
Ответникът по касация- Ц. А. П. от [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски, представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е заявил, че обжалваното решение „ попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК”. Поставил е въпросите – „ Следва ли да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване” и 2/ „ Следва ли да се взема предвид цялостното социално-икономическо положение в страната, както и минималната работна заплата при определяне на застрахователното обезщетение, предвид общият принцип за „ справедливост”. Страната е изложила своите съображения определени от нея по чл.281 ГПК, като не е обвързала така поставените въпроси конкретно с някое от основанията на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, за които е поддържала общо, че са налице.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съгласно даденото определение на общото основание с т.1 на ТРОСГТК №1/09г. материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело .В случая поставените от касатора въпроси не отговорят на тези критерии- първият поставен въпрос е основан на твърдение за доказаност на факт, които не е бил установен – въззивният съд е приел, че не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като единствено евентуалният ответник носи вина за станалото ПТП, поради отнемане на предимство и поради това, че той единствен ако е спазил правилата е можел да предотврати инцидента. Дотолкова, доколкото съдилищата са отчели като недоказано твърдението на касатора за съпричиняване на резултата, то и така поставения въпрос, включващ този факт като установен не е относим към правните изводи на състава. Вторият поставен въпрос също не е разглеждан от въззивния съд в контекста на разбирането на касатора, тъй като изброените според него релевантни факти, обосноваващи конкретен правен извод, свързан с размера на обезщетението не са въведени като оплакване във въззивната жалба и съответно не са били предмет на обсъждане от въззивния съд. В тази връзка само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че критериите за приложението на чл.52 ЗЗД са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Правният въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Извън това страната е следвало да изложи доводи за разрешаване на така поставените въпроси в една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Такива изобщо не са поддържани, тъй като след формулиране на въпросите, касаторът е развил съображенията си за неправилност на решението, като по този начин е квалифицирал и изложението си. Оплакванията за неправилност на акта са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, чийто предмет е различен. В тази връзка и подкрепените с цитиране на съдебна практика оплаквания за неправилност не променят този извод, след като липсват конкретно изложени обстоятелства по поставените от страната въпроси свързани с една от лимитивно изброените хипотези по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Или не е поставен правен въпрос,нито е обосновавано или поддържано / извън възпроизвеждане на текста/ допълнително основание, и доколкото съдът е изложил мотиви и е анализирал събраните доказателства с оглед определяне размера на обезщетението в съответствие с цитираната задължителна практика не се обосновава извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не се установява и общо соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като, както вече бе посочено преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това, както вече беше мотивирано, критериите за приложението на тази норма са изяснени чрез цитираната нормативна на Върховния съд. Следователно, общо посоченото относно противоречие на казуалната практика е ирелевантно, а и наличието на задължителна практика изключва приложението на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №389 от.12.12.2013 г. по гр.д. № 364/2013 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: