О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
Гр.София, 18.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1557 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на к. „Г. п. к.” срещу Решение № 283/ 09.11.2012 г. по в.гр.д.№ 405/12 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 187/ 18.06.2012 г. по гр.д.№ 137/11 г. на Габровския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Н. а. по п. и д., п. от м. на р. р. и б., иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответниците да му предадат владението на поземлен имот № * от кв.123 по действащия ПУП на [населено място]- 40 ч., на площ от 259 кв.м., заедно с построената в него триетажна масивна сграда със застроена площ от 259 кв.м. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради несъобразяване с приложимия материален закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за собственост бъде уважен със законните последици.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е въпросът за приложното поле на разпоредбата на П..1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./, доколкото исковата претенция за собственост се основава на твърдение за наличие на универсално правоприемство между първоначалния собственик на процесния имот- Г. п. б., от която имотът е бил иззет и предаден на БНБ по силата на ПМС № 218/02.03.1951 г., и ищцовата кооперация, която се позовава на възстановено по силата на закона право на собственост върху имота в нейна полза по силата на правоприемството. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос противоречи на други влезли в сила съдебни решения, което обуславя наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, като при условията на евентуалност се поддържа, че произнасянето на настоящата касационна инстанция по въпроса би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба- Н. а. по п. и д., п. от м. на р. р. и б., са депозирали в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговори, с които молят касационното обжалване да не бъде допускано.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, при което преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба- предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. В конкретния случай настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното въззивно решение на Габровския окръжен съд следва да се допусне до касационен контрол предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба /т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/01 г. на ОСГК на ВКС/. Този извод следва от липсата на надлежно посочване в обстоятелствената част на исковата молба на фактите, с оглед на които ищецът в лицето на к. „Г. п.к.” /рег.1998 г./ твърди да е правоприемник на регистрираната през 1911 г. Г. п. б., от която процесният имот е бил отнет през 1951 г. В този смисъл редовността на исковата молба е обусловена от изричното посочване, че ищецът, макар и с променено наименование, е идентичен като правен субект с предишния собственик, който не е бил заличен като юридическо лице в периода след 1951 г., или е негов правоприемник като възстановена кооперация по смисъла на П..1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ и от действащия ЗК във връзка с П..27, ал.1 от ПЗР на ЗК. В първата хипотеза активната материалноправна легитимация на ищеца е обусловена от положително доказване, че прекратената, но незаличена кооперация е възстановила дейността си по реда на чл.49 във връзка с П..1, ал.2 от ДР на ЗК, респ. чл.52 ЗК от 1991 г. /отм./, а във втората- че ищецът има качеството на кооперация, вписана в регистъра на съда след 07.08.1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност, идентични с тези на Г. п. б., и включва най-малко седем кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията- първоначален собственик на спорния имот. Надлежното изложение на такива фактически твърдения е толкова по-необходимо в конкретния случай, като се има предвид, че въззивният съд е отхвърлил исковата претенция за собственост именно поради липса на правоприемство между ищеца и Г. п. б., без да са ясни подлежащите на доказване факти, обуславящи това правоприемство, които следва да са посочени в доклада на съда в първото заседание на делото със съответно разпределение на доказателствената тежест между страните /чл.146, ал.1, т.1 и 5 ГПК/.
С оглед обусловената по-горе вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, касационното му обжалване следва да се допусне независимо от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 283/ 09.11.2012 г. по в.гр.д.№ 405/12 г. на Великотърновския апелативен съд, по касационната жалба на к. „Г. п.к.”.
УКАЗВА на касатора, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2 123,31 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: