O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 18.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1075 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 21698/ 22.12.2014 година на Н. Н. Ф. , С. Г. А. и Д. Г. Ч., всичките от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. А.- АК Б. срещу въззивно Решение No VI-111 от 30.10.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1512/2014 година на ОС-Бургас.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 86 от 27.06.2014 година по гр.д.Nо 612/2013 год. на РС-Айтос , с което е прието за установено по отношение на жалбоподателите – ответници по иска по чл. 124 ал.1 ГПК на М. А. и А. А. , че последните двама са собственици , в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл. 79 ал.л1 ЗС и изтекла в тяхна полза придобивна давност на следния недвижим имот: ПИ Nо 028084 , находящ се в землището на [населено място], обл. Б. ЕКТТЕ ***** в м.“Е. б.“, целият с площ от 2 182 кв.м., ведно с построените полумасивна нежилищна постройка със застроена площ от 660 кв.м., постройка на пазача от 31 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 28 кв.м., както и в частта по отхвърлените , заявени по реда на чл. 211 ГПК обективно съединени насрещни искове на Н. Н. Ф. , С. Г. А. и Д. Г. Ч., всичките от [населено място] по чл. 108 ЗС за собственост на същия недвижим имот и по чл. 59 ЗЗД за сумата 5000 лв. , обезщетение за ползване на чужд имот без основание.
С касационната жалба, насочена срещу решението, с което е уважен положителния установителен иска за собственост се поддържа , че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС , допуснати нарушения на процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по на 281 т.3 ГПК.
По делото с допълнителна „молба“ са изложение аргументи, имащи характера на изложение по см на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, с които жалбоподателите и защитата им мотивират искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК , поддържайки , че по въпросите : за да се придобие по давност чужд недвижим имот достатъчно ли е да се манифестира владение само на един от съсобствениците на имота и манифестирано ли е само държане на имота без да се предприемат активни фактически действия това държане да стане известно на другите съсобственици на имота и да им бъде противопоставено чрез активни фактически действия , а не само своене , изразяващо се в собствени мисловни процеси ? , въззивното решение е произнесено в противоречие с Решение No 118 от 21. 05. 2013 година по гр.д.No 1535/2013 година на ВКС- II отд. , TР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС, Решение No 836 от 06. 01. 2011 година по гр.д. No 1604/2009 година на ВКС- I отд., Решение No 523 от 25. 11. 2010 година по гр.д.No 548/2009 година на ВКС- II отд.
По делото е подаден писмен отговор от ответниците по касация в срока по чл.287 ГПК чрез адв. Г. И. – АК Б. , с който се оспорва наличие на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените правни въпроси не са по естеството си такива , обосновали изхода на спора , нито са налице предпоставки при евентуално допускане на обжалването за уважаване на касационната жалба . Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването по чл. 280 ал.2 ГПК , преценено с оглед характера на заявения положителен установителен иска за собственост на недвижим имот с данъчната оценка на имота от 11 475.60 лв. , съгласно Удостоверение Nо [ЕГН] / 06.08.2013 год. / л. 26/.
Настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на законодателя да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК наличие на противоречиво произнасяне изведените правни въпроси със задължителна практика на ВКС.
Поставените правни въпроси не могат да бъдат квалифицирани като такива по см. чл. 280 ал.1 ГПК , т.е. обуславящи изхода на спора. По естеството си въпросите за да се придобие по давност чужд недвижим имот достатъчно ли е да се манифестира владение само на един от съсобствениците на имота и манифестирано ли е само държане на имота без да се предприемат активни фактически действия това държане да стане известно на другите съсобственици на имота и да им бъде противопоставено чрез активни фактически действия , а не само своене , изразяващо се в собствени мисловни процеси са фактически въпроси, такива които с оглед на конкретно установените факти по делото, изискват преценка дали могат или не могат да бъдат в предметния / фактически състав/ обхват на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС като оригинерно основание за придобиване право на собственост.
Не може да се поддържа , че въззивното решение е произнесено по тези въпроси в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, обективирана с TР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС и Решение No 118 от 21. 05. 2013 година по гр.д.No 1535/2013 година на ВКС- II отд., Решение No 836 от 06. 01. 2011 година по гр.д. No 1604/2009 година на ВКС- I отд., Решение No 523 от 25. 11. 2010 година по гр.д.No 548/2009 година на ВКС- II отд. , след като изводите на съда с оглед на събраните доказателства и приета фактическа обстановка са в съответствие с изразената принципна теза на ВКС по приложение института на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС.
По искането за разноски : искането е направено своевременно от страна на ответника по касация и с оглед изхода на делото- недопускане на касационното обжалване са налице предпоставките на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК за тяхното присъждане .От представения по делото Договор за правна защита и съдействие [ЕГН]/ 12.02.2014 година искането се явява доказано в размер на сумата 400 лв. / четиристотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 21698/ 22.12.2014 година на Н. Н. Ф. , С. Г. А. и Д. Г. Ч., всичките от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. А.- АК Б. срещу въззивно Решение No VI-111 от 30.10.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1512/2014 година на ОС-Бургас.
ОСЪЖДА Н. Н. Ф. , С. Г. А. и Д. Г. Ч., всичките от [населено място] да заплатят на М. А. А. и А. М. А. сумата 400 лв. / четиристотин лева/ , разноски по далото за защита пред касационния съд на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :