О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3538 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10113/28.11.2018 г., подадена от С. Д. К., чрез адвокат И. Ц., срещу решение № 356 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 541/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 785 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 4204/2017 г. на Районен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявените от С. Д. К. срещу В. Е. Ш. искове с правно основание чл. 23, ал. 1 и чл. 29, ал. 3 СК – за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес: [улица], целия с площ от 360 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение „жилище, апартамент“, на две нива, с площ от 104.46 кв. м на първо ниво и 110.28 кв. м на второ ниво, с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, построен в поземления имот, в който му е било учредено правото на строеж (надстрояване), който имот представлява дворно място с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на П.; и за определяне на по-голям дял на ищеца в общото имущество, придобито по време на брака между страните в размер на 4/5 ид. ч. (80 %).
За да потвърди първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на 9.07.2005 г.и прекратен с развод, допуснат по реда на чл. 50 СК с решение от 29.05.2017 г. по гр. д. № 453/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Съгласно утвърденото споразумение между страните по чл. 51 СК В. Е. К. се задължила да заплаща всеки месец до 5-то число по сметка на С. Д. К. в „Банка ДСК” АД, IBAN: [банкова сметка] сумата 110 лв., представляваща половината от погасителните вноски по банков заем, получен на името на С. Д. К. и изразходван за семейни нужди по време на брака, в т. ч. за построяване и обзавеждане на семейното жилище. По време на брака между страните – на 29.05.2009 г., с нотариален акт № 74, т. ІІІ, нот. д. № 417/2009 г. на нотариус А. И., било учредено право на строеж на С. Д. К. за построяване и надстрояване, съгласно архитектурен проект, на втори етаж с площ от 104.46 кв. м и на трети етаж с площ от 110.28 кв. м на съществуващата в имот с идентификатор *** едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****, за сумата от 24 600 лв., която сума учредителите заявили, че са получили изцяло и в брой от приемателя на правото на строеж и настрояване, съобразно правата си на собственост. На същата дата – 29.05.2009 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том III, рег. № *, нот. д. № 418/2009 г. на нотариус А. И., ищецът закупил 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], целия с площ от 360 кв. м, за сумата от 10 000 лв., която сума продавачите заявили, че са получили изцяло и в брой от купувача, съобразно правата си на собственост. Въззивният съд е посочил, че по делото не се спори, че въз основа на учреденото право на строеж (надстрояване) и одобрен архитектурен проект било предприето и извършено строителство на втори и трети етаж в имот с идентификатор ***, като за целта С. К. сключил договор със строителна фирма „Артстрой инвест“ ЕООД, гр.Пазарджик. Построен бил самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение „жилище, апартамент“, на две нива, с площ от 104.46 кв. м на първото ниво и 110.28 кв. м на второ ниво, с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2. С констативен нотариален акт № 89, том I, рег. № 1452, нот. д. № 82/2010 г. на нотариус А. И. страните по делото били признати за собственици на основание учредяване на право на строеж на посочения недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Това било и семейното им жилище.
Разглеждайки иска с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, въззивният съд е визирал, че за заварените бракове, по силата на § 4 от ПЗР на СК от 2009 г., се прилага законовият режим на съпружеската общност, щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност; и новият СК предвижда възникване на съпружеска общност при възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Посочил е, че презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е оборима. Приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация, съгласно предвидената възможност в чл. 23 СК, когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК. Уредбата е аналогична на тази по отменения СК от 1985 г., като в редица решения на ВКС е прието, че ако недвижим имот е придобит по време на брака със средства, дарени от родителите на единия съпруг, другият съпруг няма принос в това придобиване, съответно – до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. При предявен по реда на чл. 23, ал. 1 СК иск основният спор между страните е какъв е произходът на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена.
Въззивният съд е изложил, че сделката относно учреденото право на строеж и пристрояване била сключена на 29.05.2009 г., като в нотариалния акт е посочено, че стойността от 24 600 лв. е била платена. Приел е, че към тази дата няма доказателства за извършени преводи по сметка на ищеца от неговите родители, каквито са твърденията му в исковата молба, дори да се ценят безусловно представените писмени такива за извършени банкови операции и преводи на средства. Посочил е, че разпитан като свидетел, бащата на С. К. е заявил, че при посрещане на 2009 г. синът му бил в Англия при родителите си и им заявил намеренията си, както и желанието си да строи жилище.Трябвали му пари и всеки от родителите му дал по 5 000 паунда. Съдът е отчел противоречие в така дадените показания, тъй като ставало ясно, че такива суми не са били дадени на ръка, а че свидетелят Д. К. ходил в българското посолство по-късно, за да завери определени документи и тези пари били изпратени, като по тази причина съдът е посочил, че липсва яснота сумите, за които говорел свидетелят, към кой момент са били изпратени и те представляват ли част от изпратени според представените писмени доказателства такива. В тази връзка е взел предвид приетите по делото писмени доказателства за извършен по сметка на С. К. превод от 10 000 паунда, но на 2.07.2009 г. Същевременно съдът се е позовал на доказателства за получени към този момент от кредитиране по договор за текущо потребление от 23.04.2009 г. суми в размер на 40 000 лв., като този кредит бил изтеглен от С. К. и при прекратяване на брака в споразумението било закрепено изявлението му, че тези средства са били използвани именно за покупка и обзавеждане на жилище. По тази причина и В. Ш. се задължила със споразумението да превежда средства за погасяването му по сметката на К., които си задължения същата изпълнявала.
На горепосочената дата 29.05.2009 г. била сключена и сделката за продажба на идеална част от недвижимия имот, чиято цена в размер на 10 000 лв. по твърдения на С. К. била заплатена със средства, дарени му от неговата баба. Въззивният е посочил, че по делото липсват писмени доказателства в подкрепа на тези твърдения. Обсъдил е показанията по този въпрос на свидетелите А. К. и Д. К. и е направил извод, че те сочат само за намерение за дарение, но от тях не се установява моментът на дарение на тези средства и най-същественото – че тези средства са били вложени именно за реализиране строителството на жилището.
Въззивният съд е изложил, че С. К. сключил договор с „Артстрой инвест“ ЕООД, гр.Падарджик, която строителна фирма извършила строителство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение „жилище, апартамент“, на две нива, с площ от 104.46 кв. м на първото ниво и 110.28 кв. м на второ ниво, с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2. Приел е, че от представените писмени доказателства конкретни изводи за общата стойност на строителството, дължима по договора, не могат да се направят. Съобразил е твърденията в исковата молба, че цената възлизала на 62 729.04 лв. и била платена по четири фактури – първата в брой, а останалите три по банков път. В тази връзка е съобразил, че общата сума, платена по тези четири фактури, е в размер на 53 242.22 лв. Посочил е, че плащане в брой на сума от 9 486.82 лв. било извършено на 2.11.2009 г., като от доказателствата по делото не се установява, че това плащане било направено именно със средства, дарени от родителите на К.. Следващите плащания – на 4.11.2009 г., 15.12.2009 г. и 30.12.2009 г., били извършени по сметката на изпълнителя в „ОББ“ АД, като по делото липсват доказателства за източника на средствата – дали К. лично ги е внесъл или е наредил прехвърлянето им от друга сметка. По тази причина е приел, че дори напълно да се ценят доказателствата за извършени банкови преводи от родителите на ищеца на негово име, то липсва връзката, тъй като не се установява, че именно тези средства са били вложени за заплащане цената на построеното. Съдът е изложил мотиви, че събраните пред въззивната инстанция доказателства не само не подкрепят, но дори опровергават тезата на ищеца, тъй като видно от тях, по неговата сметка постъпвали средства в британски паунди, като през 2009 г. били извършвани преводи в системата на банката по друга сметка (като в процеса не било установено чия е тази сметка в същата банка), но видно от фактурите това не била сметката на извършилата строителството фирма, намираща се в „ОББ“ АД. Единственото теглене от сметката било на 15.12.2009 г. – касово на 2 000 паунда. Действително, на тази дата било извършено плащане, но в значително по-висок размер, а и предвид твърденията на К., че средствата били от влога му, не ставало ясно как точно е извършено разплащането – прехвърляне от сметка в сметка или теглене касово и после внасяне по сметката на изпълнителя. Съдът е посочил, че от представените извлечения от сметки и за 2010 г. е видно (въпреки, че в този период всички плащания, свързани с недвижимия имот, са били извършени), че по сметката на ищеца са постъпвали средства във валута, като обаче са били извършвани само прехвърляния в друга сметка, но не и тегления. Същевременно съдът отново е визирал факта на изтеглен в този период от страните банков кредит, както и че и двамата съпрузи работели.
Предвид така обсъдените доказателства, Окръжен съд – Пазарджик е заключил, че искът по чл. 23, ал. 1 СК е неоснователен, тъй като С. К. не е оборил при условията на пълно и главно доказване въведената в закона презумпция, като не е доказал по категоричен и несъмнен начин, че за построяването на жилището, включително отстъпеното право на строеж и придобиването на собственост върху имота, са били вложени негови лични средства.
Допълнително съдът е посочил, че няма основание да не кредитира показанията на свидетелите Ш. и Ш. (родители на В. Ш.) относно начина, по който съпрузите събирали и изразходвали средства, конкретно по отношение на извършеното строителство. Позовал се е на приетата по делото служебна бележка, издадена на 14.11.2017 г. от Сдружение за взаимопомощ на учителите – [населено място], и на показанията на разпитаната като свидетел по делото майка на ответницата – В. Г. Ш., въз основа на които доказателства е приел за установено, че на 3.11.2009 г. майката на В. Ш. теглила заем в размер на 6 000 лв. от посоченото сдружение, които предоставила на ответницата, за да ги вложи в строителството на семейното жилище. В тази връзка съдът е съобразил и факта, че датата на теглене на кредита съвпадала с времето, в което строителството започнало и били заплатени сумите по първите две фактури – тези от месец ноември 2009 г. Съдът е приел и че от показанията на В. Ш. се установява, че сестрата на ответницата й дарявала парични суми, като това ставало чрез свидетелката, която като неин пълномощник теглила от банковата сметка на Г. (сестрата на ответницата), с нейното изрично знание и съгласие, на няколко пъти суми в общ размер от 20 000 паунда, които предоставила на В. Ш. за изграждането на процесното жилище, неговото довършване и обзавеждане. Съдът е съобразил, че наличните противоречия в показанията на свидетелите Ш. и Ш. не могат да променят крайните му изводи по иска, тъй като те касаят несъществени за спора обстоятелства и са напълно обясними с оглед изтеклото време от събитията.
По иска с правно основание чл. 29, ал. 3 СК съдът е посочил, че в конкретния случай ищецът е обосновал претенцията си за по-голям принос, основавайки се на по-високите си доходи. Приел е, че от събраните по делото доказателства е установено, че през периода на съпружеското си съжителство и двамата съпрузи работели. Като се е позовал на показанията на свидетелите Ш. и Ш. е заключил, че след завръщането от [населено място] и заживяването в [населено място] основните грижи за поддържане на домакинството били на съпругата, а родителите й оказвали съдействие, снабдявайки семейството с храна и със средства, използвани за семейни нужди.
Съдът е приел, че доходите на С. К. били по-високи от тези на В. Ш., като разликата станала по-значителна в един по-късен период от време на съвместното им съжителство.
Окръжен съд – Пазарджик е съобразил съдебната практика, че при изследване на въпроса за значителния принос следва да се държи сметка не само за финансовото му измерение, но и за всеки друг принос – полаган труд в домакинството, създаване на спокойна атмосфера и всякакви други обстоятелства с оглед конкретния случай, както и че не може да се приеме, че приносът, изразяващ се във влагане на средства, е по-значим от този, изразяващ се в личен труд и грижи за осигуряване спокойствието и стабилността на семейството.
Посочил е, че съпрузите не са имали деца, но очевидно е било налице голямо желание за това, като е отдал необходимата тежест за приноса в семейството на обстоятелството, че В. Ш. се подложила на инвитро процедури 15 пъти през време на брачния им живот.
Посочил е, че разликата в доходите на двамата съпрузи, като се вземе предвид установеното относно участието на съпругата постоянно във финансовата издръжка на семейството и в грижите за неговото благополучие, не може да обоснове извод за значителност на приноса на С. К..
Жалбоподателят атакува въззивното решение като необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. К. се позовава на наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, жалбоподателят формулира следния процесуалноправен въпрос, за който твърди, че не е уреден в ГПК и по отношение на него липсва практика на ВКС, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Как следва да процедира вьззивният съд, ако някои доказателства са описани като представени и приети от пьрвоинстанционния съд, а те не се намират в кориците на делото.
В тази връзка сочи, че е без значение каква е причината за отсъствието на тези доказателства (преводно нареждане за сума в размер на 14 077.81 лв. от 5.11.2009 г., преводно нареждане за сума в размер на 21 929.78 лв. от 15.12.2009 г. и преводно нареждане за сума в размер на 7 747.81 лв. с дата 29.12.2009 г.). Счита, че същественото е, че те са описани като представени с исковата молба, приети са с определение от Районния съд, но не се намират в кориците на делото, което е висящо пред въззивния съд.
На второ място, жалбоподателят формулира въпроса: Допустими ли са свидетелски показания за установяване на дата на разписка, когато тази разписка касае плащане, извършено между страна по делото и трето лице, като за него отново се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Сочи, че е оспорил по делото достоверността на датите на представени от насрещната страна разписки, които не установяват плащания, направени от или в негова полза, като съдът е кредитирал показания на свидетели в тази връзка.
На трето място е формулиран въпросът: Длъжен ли е съдът да преценява достоверността на свидетелските показания с оглед на всички други доказателства по делото и да отчита вътрешните противоречия в тях и противоречието им с други установени факти.
Относно този въпрос жалбоподателят визира свидетелските показания на родителите на В. Ш., които според него въззивният съд е счел за достоверни въпреки многобройните безспорно неверни факти, които те са твърдели, както и съществуването на противоречия между тях. Същевременно съдът е пренебрегнал показанията на бащата на С. К., които по становище на последния съответстват на представени и приети писмени доказателства.
Относно този въпрос жалбоподателят твърди, че е налице основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, изразена в решение № 100/4.05.2018 г. по гр. д. № 1737/2017 г. на IV г. о. и решение № 131/12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на IV г. о.
Четвъртият формулиран въпрос е: При установени парични преводи в големи размери на името на единия съпруг от неговите родители, следва ли тези суми да се приемат като дарение в негова полза и следва ли да се третират като негово лично имущество.
Жалбоподателят излага, че по делото с писмени доказателства е установено, че той е получил по личната си сметка големи суми като дарение от своите родители. Тези суми били изразходвани за построяването на жилището и за покриване на семейни нужди, но въззивният съд не отчел тези суми като негов принос, въпреки че по делото било доказано, че приходите от трудови възнаграждения на страните не са били достатъчни да покрият всички разходи по придобиване на вещи, ремонти, нормален живот и т. н.
По този въпрос жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид противоречие на обжалваното решение с възприетото в решение № 156/8.07.2013 г. по гр. д. № 1073/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС.
На пето място е формулиран въпросът: Ако приеме, че не е налице пълна трансформация, съдът длъжен ли е да изследва и да се произнесе дали не е налице частична трансформация на лично имущество, като по отношение на него се сочи противоречие с решение № 156/8.07.2013 г. по гр. д. № 1073/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).
На последно място жалбоподателят поставя въпроса: Пълното доказване само с преки доказателства ли може да се осъществи или е възможно и с косвени такива, като твърди, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 836/18.11.2009 г. по гр. д. № 4221/2008 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 843/21.07.2011 г. по гр. д. № 315/2010 г. на IV г. о. на ВКС, съгласно които пълно доказване може да се постигне не само чрез пряко доказване, но и чрез косвено доказване.
Излага, че конкретния случай е доказал получаването на големи суми във валута, дарени от родителите му, като това станало предимно в периода, когато е вървяло строителството и когато той извършвал плащания по банков път на строителната фирма. Счита, че всички тези обстоятелства водят до единствено възможния извод, че точно тези суми са били използвани за заплащане на строителството.
Съгласно постъпилия отговор на исковата молба В. Е. Ш. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намира касационната жалба неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 23, ал. 1 и чл. 29, ал. 3 СК.
В исковата си молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на 9.07.2005 г. и прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 453/2017 г. на Районен съд – Пазарджик. По време на брака, на 29.05.2009 г. с нотариален акт № 74, т. ІІІ, нот. д. № 417/2009 г. на нотариус А. И., на ищеца било учредено право на строеж (надстрояване) на втори и трети етаж над съществуващата в имот *** едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****., за което той заплатил 24 600 лв., получени като дарение от родителите му. На 29.05.2009 г. с нотариален акт № 75, нот. д. № 418/2009 г. на нотариус И. закупил 1/2 ид. ч. от поземления имот с идентификатор ***, в който му било учредено правото на строеж (надстрояване), за сумата 10 000 лв., получена като дарение от баба му К. К.. След тези сделки, въз основа на одобрен архитектурен проект, предприел строителство на втори и трети етаж в имота, като сключил договор със строителна фирма – „Артстрой инвест“ ЕООД, гр. Пазарджик. Строителството било завършено към края на 2009 г., като бил построен самостоятелен обект с предназначение „жилище, апартамент“, на две нива, с площ от 104.46 кв. м на първо ниво и 110.28 кв. м на второ ниво. За извършеното строителство заплащането станало по четири фактури – № 1000000206/2.11.2009 г., № 1000000207/04.11.2009 г., № 1000000222/15.12.2009 г. и № 1000000228]/30.12.2009 г. Плащането по първата фактура било извършено от него в брой, а по останалите три фактури – по банков път. Общата стойност на строителството възлизала на 62 729.04 лв. Изплащането било извършено изцяло със средства, които неговите родители, които работели от дълги години в Обединеното кралство, му превели на няколко пъти по банков път – на 1.07.2009 г. – два превода общо за 17 000 британски паунда, на 2.11.2009 г. – 2 000 паунда, на 3.12.2009г. – 1 500 паунда, на 12.02.2010 г. – 4 000 паунда и на 16.02.2010 г. – 4 000 паунда, или общо 28 500 паунда. Макар и придобити по време на брака, въпросните недвижими имоти били негова индивидуална собственост, тъй като за тяхното придобиване били изразходвани само и единствено лични средства – дарения от негови близки. По време на брака съпрузите придобили и редица движими вещи и направили редица разноски за довършителни работи в жилището и неговото обзавеждане, като общата стойност била над 120 000 лв. Двамата придобили следните вещи: лек автомобил „Шкода Октавия“ – закупен на лизинг с цена 22 522 евро, който всяка година бил застрахован по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ с приблизителни стойности 2 600 лв. ежегодно, лизинговите вноски за който плащал ищецът; лек автомобил „Мерцедес Бенц“ – закупен от ищеца от Германия за 19 100 евро. В новопостроения апартамент били направени отоплителна инсталация за 7 231.80 лв. и соларна инсталация за 3 391.70 лв.; поставена PVC дограма за 5 430 лв.; за направата на ВиК инсталацията на апартамента били заплатени 1 920 лв.; за присъединяване към EVN и енергиен паспорт – заплатени 896 лв.; за поставянето на входна врата на апартамента били заплатени 630 лв.; за готварска печка, абсорбатор, кухненски плот и прахосмукачка – 1 259.70 лв.; за мебели от „Явор“ – 1 110 лв.; за климатик – 1 230 лв.; закупен бил лаптоп за 562.90 лв.; закупен бил телевизор „Сони“ за 1 614.05 лв.; закупена била озвучителна уредба „Сони“ за 1 285 лв.; за сушилня, пералня и хладилник били заплатени 2 999.15 лв.; закупена била миялна „Веко“ за 588.05 лв.; закупен бил вентилатор за 44.90 лв.; за обзавеждане за баня били заплатени общо 4 223.56 лв.; за строителния надзор по време на строителството били заплатени 750 лв. Тъй като продължително време нямали деца, ищцата и ответникът правили няколко опита за зачеване инвитро, които завършили без успех и за извършването на които били заплатени общо повече от 61 000 лв. Семейството редовно ползвало отпуските си в луксозни курорти като „Сани ризорт“ в Гърция и три години поред в хотели в курорта „Дидим“ в Турция. Освен това често пътували до Великобритания на гости на родителите на ищеца. Общо разходите за закупуването на вещите, разноските и за процедурите инвитро възлизали на повече от 180 000 лв. Тези средства на практика били осигурявани от ищеца чрез трудови възнаграждения и банкови заеми, които отново той изплащал от трудовите си възнаграждения. За целия период, когато били в брак, ищецът твърди да е получил трудови възнаграждения в размер на повече от 156 000 лв., а от граждански договори – 17 824 лв., или общо около 174 000 лв. Трудовото му възнаграждение през цялото време било по-високо от това на ответницата, а през последните години и в пъти по-високо. Освен това за закупуването на някои от вещите и обзавеждането на апартамента били използвани банкови кредити, които ищецът изплащал чрез заплатата си, включително и към завеждане на делото (два такива кредита). Дори и при удръжките от трудовото му възнаграждение, той бил този, който внасял в семейния бюджет по-голямата част от средствата, необходими за нормалния живот на съпрузите. Освен това родителите му продължили да подкрепят семейството като му изпращали редовно пари, а при срещите между тях в България или Великобритания му предавали и пари на ръка. С оглед на тези обстоятелства С. К. счита, че приносът му в придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на ответницата, поради което на основание чл.29, ал.3 СК претендира дял в размер на 4/5 ид. ч. (80 %) от общото имущество.
Въз основа на така изложеното, С. К. моли да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че той е изключителен собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес: [улица], целия с площ от 360 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение „жилище, апартамент“, на две нива, с площ от 104.46 кв. м на първо ниво и 110.28 кв. м на второ ниво, с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, построен в поземления имот, в който му било учредено правото на строеж (надстрояване), който имот представлява дворно място с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с описани по-горе характеристики; да бъде определен по-голям дял на ищеца в общото имущество, придобито по време на брака между страните, в размер на 4/5 ид. ч. (80 %).
Ответницата е оспорила предявените искове с твърденията, че всички вещни права, придобити по време на брака й с ищеца, са в резултат на равностоен съвместен принос на двамата съпрузи, изразяващ се във влагане на средства, личен труд и работа в домакинството. В издадения констативен нотариален акт, съставен след разрешаване ползването на строежа, по обща тяхна молба със С. К. и двамата били признати за собственици на самостоятелния обект на основание учредено право на строеж. За придобиването на правото на надстрояване, за покупката на идеалните части от поземления имот, както и за построяването на семейното жилище съпрузите имали напълно равностоен принос. При сключването на брака двамата получили като сватбени подаръци парични средства, възлизащи общо на приблизително 20 000 лв., които вложили като първоначална вноска в покупката на семеен автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия. Останалата част от цената в размер на 10 472 евро изплатили през следващите години на месечни вноски съгласно лизинговия договор. Впоследствие, преди да бъде завършен строежът на жилището им в [населено място], продали този автомобил и вложили средствата от продажбата му (22 000 лв.) в общия семеен бюджет, за да послужи за погасяване на други семейни разходи, вкл. такива за заплащане на строежа на жилището. През 2005 г. като съпрузи се установили да живеят в [населено място] като до края на същата година живели на квартира и плащали месечен наем, а от началото на 2006 г. до м. май 2009 г. (вкл.) се преместили в жилище, собствено на нейната сестра Г. Ш., която го предоставила на нея за безвъзмездно ползване. По този начин двамата със С. К. реализирали съществени икономии в общия семеен бюджет, като спестявали разходите за наем на жилище в [населено място]. В. Ш. твърди, че през целия този период и двамата работели и получавали трудови възнаграждения. През месеците май и юни 2009 г. тя и С. К. се преместили в [населено място] и започнали действия по осъществяването на инвестиционния проект, довел до изграждането на семейното им жилище на [улица]. Плащането на цените по придобиването на правото на надстрояване и на идеалните части от дворното място било извършено с общите им спестявания и най-вече със средства, придобити по силата на договор за кредит за текущо потребление от 23.04.2009 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, чрез който усвоили сумата от 40 000 лв. Ответницата твърди, че в този период съпругът й не бил получавал дарения от родителите си и баба си, а двамата с него сами се справяли с всички трудности и предизвикателства. Оспорва твърдението в исковата молба, че роднини на С. К. платили правото на строеж, поземления имот и строежа на жилището. Сочи, че приложените към молбата на ищеца доказателства не установяват такова твърдение, нещо повече – част от тях са нареждани със съвсем други основания (например за студентски такси), друга част евентуално удостоверяват два пъти един и същи превод на парична сума, а трета част сочат правоотношения между трети лица. За да подпомогнат общия си бюджет, на 17.03.2010 г. рефинансирали договора за текущо потребление, като на името на ищеца сключили договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК“ АД и получили сумата от 75 000 лв., със срок на погасяване 30 години. С част от усвоените средства по него бил погасен остатъкът по кредита за текущо потребление от 23.04.2009 г., а с останалата част били посрещнати нуждите им от финансови средства за довършителни работи, покупка на покъщнина и обзавеждане на жилището. Този ипотечен кредит изплащали заедно. В периода на строежа на апартамента плащали възникващите разходи от трудовите си възнаграждения, освен това ползвали не само финансовия ресурс от потребителския кредит и от цената, получена от продажбата на лекия автомобил „Шкода Октавия“, но и суми, които В. Ш. получавала по дарение от сестра й Г. Ш. и от майка й В. Г. Ш.. На 3.11.2009 г. майка й изтеглила заем в размер на 6 000 лв. от Сдружението за взаимопомощ на учителите – гр.Пазарджик, които незабавно й предоставила, за да ги вложи в строителството. През този период получавала и дарени лично на нея парични суми от нейната сестра Г. Ш., която от дълги години живеела и работела в Англия. Даренията от сестра й били изтегляни с нейно съгласие от българската й банкова сметка с помощта на майка им В. Ш. – неин пълномощник пред обслужващата банка, и впоследствие й били предавани на ръка, за да ги използва. Така многократно получавала дарени й от нейната сестра суми с различни размери, чиято обща стойност била не по-малка от 20 000 британски лири, и тези суми предавала на съпруга си, за да плаща възникващите разноски по инвестиционния им проект – за изграждане на жилището, за неговото довършване, а също и за обзавеждането му. Родителите и бабата на ищеца не били им оказвали помощ за придобиване на недвижимия имот. Всяко евентуално неравновесие в паричния пр