4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
С., 19.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 241/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЦДГ „ Бодра смяна” ,гр. Червен бряг , обл. П. чрез адв. Ц. Ц. против решение № 518/16.11.2010 год., постановено по в. гр.д. № 803/2010 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е отменено изцяло решението по гр.д. № 689/2009 на Районен съд [населено място] бряг и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. И. Г. от [населено място] бряг, извършено със заповед на директора на ЦДГ №2 „Звездица” , И. Г. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „детска учителка” в ЦДГ „Бодра смяна” – правоприемник на ЦДГ „ Звездица” и касаторът е осъден да и заплати сума в размер на 3 173,40 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение.Присъдени са и разноски в размер на 1 440 лв.
С определение № 2375/ 10.12.2010 год. решението в частта за разноските е изменено като са присъдени разноски в размер на 3 000 лв. , от които 1450 лв. за първата инстанция и 1550 лв. за въззивната инстанция.
С отделна частна жалба касаторът е обжалвал решението в частта за разноските .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила . Иска се неговата отмяна.
Ответникът по касация И. И. Г. от [населено място] бряг оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество , в писмен отговор по делото.
По делото е подадена и частна жалба от ЦДГ „ Бодра смяна”, [населено място] бряг , Плевенска обл. срещу определение № 2375/10.12.2010 год., с което е изменено въззивното решение в частта за разноските .
Моли определението да бъде отменено като се присъдят разноски в съответствие с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Частната жалба е оспорена от И. И. Г. в отделен отговор по делото.
Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
По допустимостта на касационното обжалване:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , следва да се изпълнени допълнителните критерии, посочени в процесуалния закон .
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос, но не и служебно да го формулира, което би нарушило диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните в него.
На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове , ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. В представеното от него изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на практика се правят оплаквания и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение , които могат да се квалифицират като нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК. Тези оплаквания обаче могат да се обсъждат едва в производството по чл. 290 ГПК, в случай че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Посочването на правен въпрос е основната, обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсата на правен въпрос не дава възможност за обсъждане на визираните от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, както и представените в изложението съдебни актове и е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато.
Предвид изложеното, касационно обжалване на решението в обжалваните части не следва да се допуска.
По подадената частна жалба :
Същата е основателна:
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела , че на жалбоподателката И. Г. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред първа и втора инстанция в общ размер от 3000 лв., независимо от направеното възражение на ЦДГ „Бодра смяна” [населено място] бряг за прекомерност на възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на делото.Съдът е приел , че трикратния размер на дължимото минималното възнаграждение, до който може да бъде редуцирано договореното за двете инстанции адвокатско възнаграждение съгл. чл. 78,ал.5 във вр. пар.2 ДР на Наредба №1 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 1680 лв. за една инстанция -тоест надхвърля договореното такова, поради което няма основание за неговото редуциране.
Съгласно чл.7,ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за трудови дела е 150 лв. , а по дела за отмяна на уволнение и за възстановяване на работа възнаграждението е не по малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.
В случая делото е образувано по предявени искове за отмяна на уволнение и за възстановяване на работа , както и за присъждане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за претърпените вреди в резултат на оставането на ищцата без работа поради незаконно уволнение в размер на 3 173,40 лв. Безспорно е , че към датата на сключения договор за правна помощ размерът на минималната работна заплата е 240 лв. С оглед на това минималния размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция възлиза на сумата 390 лв. , а трикратния му размер на сумата 1 170 лв.Предвид фактическата и правна сложност на делото, ВКС, състав на 3-то г.о. намира , че са налице основания за намаляване на договореното за двете инстанции адвокатски възнаграждение до размер на 1170 лв. С оглед на това дължимите разноски за двете инстанции за заплатено адвокатско възнаграждение възлизат на сумата 2 340 лв.
Съобразно горното, обжалваното определение следва да бъде отменено за размера над 2 340 лв. до присъдения размер от 3 000 лв.
В производството по чл. 288 ГПК ответницата по касационната жалба И. Г. също е направила искане за присъждане на разноски в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение. Това възнаграждение също е прекомерно и следва да се редуцира.По аналогия от чл. 9,ал.1 от Наредба №1 следва да се присъди ? от 1170 лв./редуцирания размер на адвокатското възнаграждение /, което се равнява на сумата 877,50 лв.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 518/16.11.2010 год., постановено по в. гр.д. № 803/2010 год. на Окръжен съд [населено място].
Осъжда ЦДГ „ Бодра смяна” [населено място] бряг да заплати на И. И. Г. от [населено място] бряг разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 877,50 лв.
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2375/10.12.2010 , постановено по гр.д. № 803/2010 год. в частта, в която ЦДГ „ Бодра смяна” [населено място] бряг е осъдена да заплати на И. И. Г. от [населено място] бряг разноски за размера над 2 340 лв. до 3000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: