3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 20.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3522 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
По делото е постъпила молба от ответниците /ищци в първоинстанционното производство/ Н. Василева Х. и В. Л. Г., двете от [населено място] чрез процесуалните си представители адв. З. З. и адв. П. Д. Д. за допълване на определение № 843 от 10.12.2013г. по ч. т. дело № 3522/2013г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение като бъдат присъдени поисканите и направени в производството пред ВКС разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] /частен жалбоподател/ оспорва молбата и прави възражение за нейната недопустимост поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /определението на ВКС е от 10.12.2013г., а искането за присъждане на разноски е направено на 17.01.2014г./, евентуално за нейната неоснователност, като релевира и възражение за прекомерност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Производството по делото е било образувано по частна касационна жалба на ответника [фирма] срещу определение № 1227 от 21.05.2013г. по ч. гр. дело № 588/2013г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение № 641 от 28.02.2013г. по гр. дело № 3915/2012г. на Пловдивски окръжен съд, 22 гр. състав. Ответниците /ищци в първоинстанционното производство/ Н. Василева Х. и В. Л. Г., двете от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. З. З. са изразили становище по частната касационна жалба, като са я оспорили и са релевирали доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, евентуално за неговата правилност и са поискали присъждане на направените разноски. С определение № 843 от 10.12.2013г. по ч. т. дело № 3522/2013г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение частната касационна жалба е оставена без разглеждане поради нейната процесуална недопустимост с оглед необжалваемостта на въззивното определение. Съдебният състав не се е произнесъл по искането на ответниците за присъждане на разноски. Молбата за допълване на определението на ВКС в частта за разноските е подадена на 17.01.2014г.
При тези фактически данни се налага изводът, че молбата за допълване на определение № 843 от 10.12.2013г. по ч. т. дело № 3522/2013г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските е подадена във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Посочената разпоредба предвижда възможност за допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му. Срокът за обжалване на посоченото определение започва да тече от датата на неговото съобщаване съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК. В конкретния случай препис от определението е връчен на ответниците Н. Василева Х. и В. Л. Г. чрез техните процесуални представители адв. З. З. и адв. П. Д. на 16.01.2014г. и 28.01.2014г., поради което подадената на 17.01.2014г. молба за допълване на определението в частта за разноските е в преклузивния срок и е допустима.
Ответниците са поискали своевременно присъждане на направените разноски и към отговора на частната касационна жалба са приложили списък съгласно изискването на чл. 80 ГПК. Видно от представените с отговора на частната касационна жалба договори за правна защита и съдействие от 05.09.2013г., уговореното между всяка от ответниците и адв. З. Д. З. адвокатско възнаграждение в размер по 3 000 лв. е платено в брой.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК ответниците по частната касационна жалба имат право да претендират присъждане на направените от тях разноски, но предвид действителната правна и фактическа сложност на настоящото дело и направеното от частния жалбоподател искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същите следва да бъдат присъдени в по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на частни жалби минималният размер на възнаграждението е 100 лв. Предвид изложените съображения и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото настоящият съдебен състав счита, че частният жалбоподател следва да заплати на всяка от ответниците направените от тях разноски за производството по частната касационна жалба в размер по 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 843 от 10.12.2013г. по ч. т. дело № 3522/2013г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските като ОСЪЖДА [фирма], [населено място], район Ю., [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. Василева Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3 и В. Л. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на всяка от тях по 100 лв. /сто лева/ – направени разноски за производство по частната касационна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.