О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
Гр.София, 20.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 1380 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г. и Л. С. Г. против Решение № V- 153 от 25.11.2013 г. по в.гр.д.№ 1934/13 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 145 от 14.08.2013 г. по гр.д.№ 228/13 г. на Несебърския районен съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба между С. Р. И., М. Й. Й., П. Й. И., Р. С. И., С. В. Г., П. В. П., Д. С. Г. и Л. С. Г., по отношение на следния недвижим имот: 4-етажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 11538.501.281.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.10.2005 г. на изпълнителния директор на АКГК, с административен адрес: [населено място], [улица], със застроена площ от 196 кв.м., при квоти: за С. И.- 17/100 ид.ч., за М. Й., П. И. и Р. И.- по 1/100 ид.ч., за С. Г.- 5/100 ид.ч., за П. П., Д. Г. и Л. Г.- по 25/100 ид.ч. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и нарушаване на материалния закон. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба на гореописания имот бъде отхвърлена.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са два правни въпроса.
Първият от тях е свързан със задължението на решаващия съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за противопоставеното от ответниците /касатори в настоящото производство/ възражение за относителна симулация на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 22.01.1992 г., с който същият е прехвърлен от Д. М. Г. и С. В. Г. в полза на Д. С. Ж.. Поддържа се, че договорът прикрива дарение, поради което придобитият имот е бил индивидуална собственост на приобретателя, който го е завещал изцяло на касаторите, с оглед на което между страните не е налице подлежаща на прекратяване чрез делба имуществена общност. Според изложеното от касаторите, произнасянето на въззивния съд по посочения процесуалноправен въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС /Решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 502/11 г. на ІІІ г.о./, според която произнасянето по възражение за симулация налага съвкупна преценка на всички събрани по делото относими доказателства, поради което е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Вторият посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е свързан с възможността при действието на ЗУТ да се извърши валидна разпоредителна сделка с незаконен строеж. Въпросът е поставен с оглед поддържаното от касаторите възражение по делото, според което сключените през 2013 г. сделки с предмет идеални части от процесния имот в полза на ищците от страна на ответника С. В. Г. /наследник на В. Г. Ж.- съпруг на Д. С. Ж., придобила имота през 1992 г./ са нищожни поради невъзможен предмет, тъй като сградата- предмет на делбата е незаконна, доколкото завършването й в груб строеж не е констатирано с протокол на общинската администрация съгласно чл.181, ал.2 ЗУТ. Поддържа се в изложението към касационната жалба, че произнасянето на въззивния съд по посочения въпрос не е съобразено със задължителната практика на ВКС /Решение № 328 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 1362/10 г. на ІІ г.о./, според която такива обекти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки само след представяне на удостоверение за търпимост по П..16 от ПР на ЗУТ.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд е предпоставено от положителното установяване, че посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са от обуславящо значение за изхода на делото, като произнасянето по тях от въззивния съд е в отклонение от задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС/. Тези предпоставки в случая не са налице.
Първият от въпросите, свързан с произнасянето на въззивния съд по възражението за относителна симулация на договора за покупко-продажба от 22.01.1992 г., не е от обуславящо значение за делото, тъй като евентуалното уважаване на това възражение не може да се противопостави на придобитите от ищците права върху идеални части от делбения имот. Според чл.17, ал.2 ЗЗД, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Договорът за покупко-продажба от 1992 г. по смисъла на чл.19, ал.1 СК /отм./ обуславя възникване на съпружеска имуществена общност върху придобитото между купувача- Д. С. Ж. и нейният съпруг В. Г. Ж.. Със смъртта на последния през 1997 г. правата му върху имота са преминали върху наследниците му по закон, като на това основание ответникът С. Г. е могъл валидно да се разпореди с идеалната си част в полза на ищеца С. И., който от своя страна се явява частен праводател на останалите ищци за притежаваните от тях квоти в общността. Независимо от изложеното, произнасянето на въззивния съд по въпроса не е в противоречие с цитираната от касаторите практика по чл.290 ГПК, доколкото в обжалваното решение не е прието, че съдът не дължи обсъждане на всички релевантни доказателства, а напротив- изводът за недоказаност на възражението за относителна симулация е направен след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съобразно изискването на чл.235, ал.2 ГПК. Въпросът за обосноваността на този извод, поставен в основата на въззивното решение, има отношение към преценката за неговата правилност, но е без значение за допускането му до касационно обжалване с оглед наличието на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за това.
Вторият поставен от касаторите правен въпрос, свързан със статута на процесната сграда, също не е от обуславящо значение за делото. Действително, според П..16, ал.1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи които могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В конкретния случай обаче касаторите не са релевирали пред първоинстанционния /както и пред въззивния/ съд възражение за незаконност на сградата поради липса на строителни книжа, а са се позовали единствено на липсата на протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ за констатиране, че обектът е завършен в груб строеж. При така направеното възражение въззивният съд законосъобразно е приел, че изискванията на ЗУТ за установяване на завършеност на сградата и въвеждането й в експлоатация не са относими към обекти, изградени преди влизането му в сила, доколкото е безспорно, че процесната еднофамилна жилищна сграда е съществувала като такава най-късно към 22.01.1992 г., когато е станала обект на сключения договор за покупко-продажба в полза на Д. С. Ж.. По изложените съображения поставеният от касаторите правен въпрос, свързан с приложението на Пар..16, ал.1 от ПР на ЗУТ, не е в състояние да обуслови допускане на касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, тъй като не е релевиран своевременно по делото и следователно не е могъл да обуслови задължение на въззивния съд за произнасяне по него.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № V- 153 от 25.11.2013 г. по в.гр.д.№ 1934/13 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на Д. С. Г. и Л. С. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: