Т.д№ 440 /11 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. С., 22.02.12
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седми февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №440/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. И. К. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение № 42 от 14.02.2011 г. по в.гр.д. № 49 /11 на Окръжен съд-Хасково, в частта, с която се потвърждава решение №671 от 01.11.2010 г. по гр.д. №1356/2010 на РС-Хасково в частта , с която е отхвърлен искът на ищцата срещу Д. К. Й. за заплащане на сумата от 5 289 лева на основание чл.86 от ЗЗД. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост.
Подадена е и касационна жалба от страна на пълномощника на Д. К. Й. срещу същото решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която този жалбоподател е осъден да заплати на Д. И. К. сумата от 13 000 лева на основание чл. 534 ал.1 от ТЗ, за които последният се е задължил по запис на заповед, изд. на 30.08.2006 г. вземането , по който е погасено по давност. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение в тази част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е преценил, че е сезиран със специалния иск за неоснователно обогатяване в следствие на прескрибиран менителничен ефект на погасен по давност запис на заповед-чл.534 ал.1 от ГПК. Самият запис е редовен от външна страна, „без протест и разноски” с падеж на определена дата: 30.06.2005 г. или тригодишният давностен срок за упражняване на правата по него изтича на 30.06.2008 г.. Ето защо, според решаващия състав, доколкото по този специален иск за неоснователно обогатяване на издателя на записа на заповед във вреда на кредитора-ищец не следва да се доказва фактът и степента на обогатяване, то искът се явява основателен и доказан относно сумата дължимо по самата ценна книга. При произнасянето си, въззивният съд не е уважил доводите на ответника-издател на ценната книга за липса изобщо на каузално правоотношение с ищеца, по повод на което е издадена заповедта.
По отношение на иска за присъждане на лихва-обезщетение за забава върху дължимата сума по прескрибираната ценна книга, съдът е решил, че такава не се дължи, доколкото липсва изобщо предявяване за плащане или покана за изпълнение от кредитора към длъжника, а самото задължение по ценната книга е търсимо и следва да се предяви, за да се постави длъжника в забава.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят Д. И. К. сочи като правни въпроси от значение за спора: необходимо ли е да има предявяване на запис на заповед с падеж на определена дата, за да изпадне длъжника по ценната книга в забава или това става автоматично, с оглед така уговорения падеж.
Твърди се, че по тези въпроси са налице основанията за допускане до касация, визирани в чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
С решение № 73 /20.07.2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. по т.д. № 550/2008, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика на ВКС е прието, че уговореният падеж на определената дата не освобождава кредитора по ценната книга от задължението да отправи покана за плащане до издателя, за да го постави в забава като основание за дължимостта на лихва по чл.86 от ЗЗД. Следователно отговорът на този релевантен за спора правен въпрос, даден в обжалваното решение напълно съвпада с този в задължителната практика на ВКС и не е налице основание за допускане до касация на жалбата на Д. И. К. .
В отговор на въпроса по касационната жалба на Д. К. Й., за задължението на решаващия съд да разгледа наведеното му от страната каузално отношение за обезпечаване вземането по което е издаден записът на заповед и за разпределяне доказателствената тежест относно правопораждащите каузалното правоотношение факти е формирана постоянна практика на ВКС от категорията на задължителната за съдилищата, т.е. решения постановени по чл.290 от ГПК в насока, че при направено възражение от длъжника основано на каузално правоотношение за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед не е достатъчно проверка само от външна страна редовността на документа, но ищецът следва да докаже пораждането на каузалното правоотношение, а ответникът погасяването му. В настоящия случай, обаче, в отговора си на исковата молба и в последствие ответникът се е задоволил да направи най –общо възражение, че нямал намерение да се задължава по конкретно каузално правоотношение, тъй като такова изобщо няма. Ето защо, с оглед липсата на конкретни възражения от длъжника срещу вземането по ценната книга издателят се освобождава от задължението да доказва наличие на каузално правоотношение, каквото фактическо твърдение не се навежда изобщо от страна на самия длъжник. Така приема и ВКС, ТК, І т.о. с Р №173/12.01.2011 г. по т.д. №901/2009 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК и следователно представляващо задължителна за съдилищата практика на ВКС.
С оглед съвпадане на отговора даден от съда в обжалвания акт с този в посочените решения на ВКС не е налице основание за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 42 от 14.02.2011 г. по в.гр.д. № 49 /11 на Окръжен съд-Хасково
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.