1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 23.01.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4088 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от E. Н. Д., чрез процесуален представител адв.П. Т., срещу решение от 21.03.2013г., постановено по в.гр.д.№10783/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.06.2012г. по гр.д.№51614/2011г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от E. Н. Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Българска национална телевизия, чрез процесуален представител адв.Р., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от E. Н. Д. срещу Българска национална телевизия искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №1533 от 15.11.2011г. на генералния директор на Б. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „художник-пластик” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят сочи, че по поставените от него въпроси: „длъжен ли е гражданският съд да разгледа инцидентен установителен иск, с който е оспорено решение на особена юрисдикция, от което изцяло зависи изхода на спора” и „ако съдът прецени, че не може да се произнесе по законосъобразността и валидността на оспореното решение, длъжен ли е да укаже на страната, че трябва да оспори решението по административен ред и да й даде възможност да го направи, като спре делото за отмяна на уволнението, до решаване на административния спор”, няма съдебна практика. Първият от поставените от касатора въпроси за инцидентния установителен иск не е разрешен от въззивния съд и не е стоял на разрешаване, тъй като по делото не е бил предявен инцидентен установителен иск. В производството в първата инстанция ищецът е заявил, че оспорва съдържанието на представеното от ответника-работодател решение на ТЕЛК №1166/14.06.2011г. /с което е прието, че евентуалното освобождаване от работа не би довело до пряко влошаване на здравословното му състояние/ и е заявил, че е незаконосъобразно /тъй като е издадено по документи, а не след преглед и че в него не е отразена оценката на работоспособността му и срок на определения процент трайно намалена работоспособност/. Т.е. вторият от поставените въпроси, във връзка с валидността на решението на ТЕЛК, не е разрешен и не е стоял на разрешаване по конкретното дело. По отношение на втория въпрос в останалата част също не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в съдебната практика не е имало колебание, че когато работодателят е „извървял” процедурата по чл.333, ал.2 КТ и да вземе мнението на ТЕЛК като предварително действие, подготвящо законосъобразното уволнение. Обстоятелствата, за които дава мнение ТЕЛК, не се разглеждат и решават в съдебното производство, защото въпросът е предварителен и е свързан с изпълнението на определена процедура пред компетентни органи, които са установени по императивен ред. Указания относно възможността за обжалване на решението на ТЕЛК, са дадени в самото решение на ТЕЛК, като за съда съществува задължение в тази насока само за постановените от него актове – чл.236, ал.1, т.7 ГПК, а не и за актове на други органи. Отделно от това, съдът спира производството в предвидените в чл.229 ГПК случаи, а посочената от касатора хипотеза не е между тях – нито в обсега на чл.229, ал.1, т.4 ГПК /когато съдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора/ нито на чл.229, ал.1, т.7 ГПК /когато съдът спира производството в изрично предвидените в закона случаи/.
Касаторът поставя въпрос: „длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, приложени към делото и даде правна квалификация на всички искания и възражения, направени от страните”, който счита, че е разрешен в противоречие с приложени решения на ВКС. Счита, че в противоречие с посочената съдебна практика въззивният съд не е дал правна квалификация на оспорването на решението на ТЕЛК /мнението на ТЕЛК, дадено в производството по чл.333, ал.2 КТ/. Този въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като този акт не може да бъде оспорван в производството по спора за законност на уволнението – нито по реда за оспорване истинността на документ по чл.193 ГПК, нито съдът по трудовия спор може да се произнесе по законосъобразността на този акт, тъй като както се посочи по-горе: има административен ред за оспорването му.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1200лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.2013г., постановено по в.гр.д.№10783/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА E. Н. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Българска национална телевизия в сумата 1200лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: