4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
София, 23.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 718/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 213 от 19.ІV.2010 г. по т.д. № 2925/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 6 от 27.І.2009 г. по гр.д. № 439/ 2008 г. на Видински окръжен съд, в частта, с която исковете са уважени и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от [фирма] – [населено място] срещу [община]: иск за установяване съществуването на сключен от страните на Договор от 11.ХІІ.2003 г. за подобряване събирането и транспортирането на битови отпадъци на територията на[населено място],[населено място] и 13 села, и иск за сумата 8 409.30 лв. – обезщетение за неизпълнение в размер на пропуснатата печалба за периода 12.VІІІ.2008 г. – 15.І.2009 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Писмено изложение жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – решението е взето в противоречие с константната съдебна практика по чл. 124 ГПК и по чл. 79 ал. 1 ЗЗД: Р.№ 555/5.VІ.2009 г. по гр.д. №773/2009 г. на САС, Р.от 12.ХІІ.2007 г. по В. № 59/2007 г., Р.№231/26.VІ.2008 г. по т.д. №41/2007 г. на ПдАС, Р. от 6.ХІ.1998 г. по М. № 23/1998 г., Р. №1243 по гр.д. №1288/1996 г. на ВКС, Р. от 5.V.1999 г. по В. №57/1998 г., според която разпоредбите на чл. 87 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД са диспозитивни и страните могат да уговарят нещо, различно от предвиденото в закона – в случая са договорили съдебен ред за прекратяване на договора, с което са дерогирали чл. 87 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, като свободата на договаряне не може да се дерогира, тъй като съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за страните и съобразно чл. 20 ЗЗД тълкуването им следва да се прави при спазване на кумулативно определените от закона критерии. Иска да се допусне касационно обжалване на решението.
Ответникът по касационната жалба [община] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността по същество на касационната жалба и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени установителен иск и частично осъдителен иск, които са отхвърлени, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на договора – основание за разваляне по чл. 23 вр. чл. 26 б. ”в”, пр.2 от същия – неизпълнение на задължения, довело до недопустимо замърсяване на териториите, предмет на договора, което дава основание за разваляне без предизвестие на основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 26 б.”в” пр.2 от договора, тъй като забавеното изпълнение не е в интерес на възложителя в случай на вече възникналата хипотеза недопустимо замърсяване на териториите, предмет на договора. По довода на ищеца за уговорено с договора разваляне само по съдебен ред, съдът е изложил, че диспозитивността на чл. 87 ал. 1 и 2 ЗЗД, се състои във възможността страните да уговорят или да ограничат основанията за разваляне на договора, но не касае реда за упражняване правото на разваляне, предвидено в чл. 87 ал. 3 ЗЗД – специална разпоредба, неподлежаща на разширително тълкуване. Заключил е, договорът подлежи на извънсъдебно разваляне, а клаузата за съдебно разваляне е нищожна поради противоречие със закона – чл. 87 ал. 3 пр. 1 ЗЗД.
С оглед данните по делото, доколкото в Изложението на касационните основания се съдържат посочени правни въпроси, разрешени от въззивния съд и съобразно правомощието на ВКС, съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., от обстоятелствената част на изложението съдът да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, може да се приеме, че е разрешен по делото материално-правен въпрос: действителна ли е уговорена от страните клауза за реда за разваляне на договор за изработка при неизпълнение. Този въпрос включва два подвъпроса: 1. могат ли страните да уговарят свободно основанията за разваляне, като уговорят едни основания или ограничат предвидените в закона основания и 2. могат ли страните да уговорят реда за упражняване правото на разваляне при неизпълнение в смисъл, че изправната страна ще разваля договора по съдебен ред, императивна ли е разпоредбата на чл. 87 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, и предвидения в нея съдебен ред за разваляне само за изброените договори ли се отнася, като изброяването е изчерпателно, може ли да се тълкува разширително или подобна уговорка на страните е нищожна.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по тези въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят не доказва да се решават противоречиво от съдилищата. Посочените Р.№ 555/5.VІ.2009 г. по гр.д. №773/2009 г. на САС и Р.№231/26.VІ.2008 г. по т.д. №41/2007 г. на ПдАС не са влязли в законна сила, Р.от 12.ХІІ.2007 г. по В. № 59/2007 г., Р. от 6.ХІ.1998 г. по М. № 23/1998 г. и Р. от 5.V.1999 г. по В. №57/ 1998 г. са на арбитражни съдилища и не се включват в практиката на съдилищата по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а Р. №1243 по гр.д. №1288/ 1996 г. на ВКС не съдържа произнасяне по въпросите.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за обвързаността на страните със сключения договор, който за тях има сила на закон, съгласно чл. 20а ЗЗД и по въпроса за задължението при тълкуване на договора да се търси действителната воля на страните, съгласно критериите на чл. 20 ЗЗД, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайноустановената съдебна практика по тези въпроси, като е зачел волята, материализирана в договора и не е установил неяснота, за да я тълкува, както го задължава чл. 20 ЗЗД.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2, ГПК е неоснователно.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 213 от 19.ІV.2010 г. по т.д. № 2925/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] -[населено място] да плати на [община] -[населено място] 185 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: