О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр.София, 25.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1287/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. Д. П. срещу определение на Врачански окръжен съд № 10/ 04.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 894/ 2012 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено определение на Мездренски районен съд от 23.11.2012 г. по гр.д.№ 1247/ 2011 г. и по този начин частната жалбоподателка е осъдена да заплати Д. П. К. сумата 350 лв – адвокатско възнаграждение, като искането е отхвърлено за разликата до пълния предявен размер от 500 лв.
Касационната жалбоподателка оспорва определението само в осъдителната част и повдига процесуалноправните въпроси кой е крайният момент, в който могат да се представят доказателства за направени разноски пред съответната инстанция и може ли това да стане след приключване на последното съдебно заседание и за критериите „фактическа и правна сложност на случая” по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК. Счита че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено в осъдителната спрямо нея част и претенцията за присъждане на разноски да бъде отхвърлена.
Ответната по частната жалба страна – Д. П. К. – я оспорва като недопустима, тъй като счита, че не е ясно от кого е подадена. Евентуално излага доводи, че обжалваното определение е правилно и няма основания за отмяната му.
Съдът намира частната жалба за допустима. Същата е подписана от адв.С. Г. като пълномощник на З. П. (както изрично е посочено в титулната част на документа) и изискванията на чл.284 ал.2 ГПК са спазени.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Поставените въпроси обуславят въззивното определение, но не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът не е непълен, неясен или противоречив, нито има нужда от утвърждаване на практика по тях. По въпроса кой е крайният момент, в който могат да се представят доказателства за направени разноски пред съответната инстанция, като краен резултат обжалваното определение е съобразено с установената практика, според която при прекратяване на производството по делото по инициатива на ищеца, това може да стане след приключване на последното съдебно заседание (определение № 736/ 23.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 689/ 2010 г., ІV г.о. на ВКС). Това е така, защото ответникът не е знаел, че производството ще приключи в това именно заседание, за да представи в него доказателствата за разноските си. По въпроса кога случаят се счита за фактически и правно сложен по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК също не се налага намесата на ВКС, тъй като законът е ясен и има утвърдена практика (определение № 254/ 31.10.2011 г. пот.д.№ 773/ 2010 г., І т.о. на ВКС, определение 323/ 03.10.2012 г., по гр.д.№ 303/2012 г., І г.о. на ВКС и др.). Според нея фактическата и правна сложност на спора се определя във всеки конкретен случай в зависимост от обема на дейността по установяване на фактите и излагане на правните съображения от процесуалния представител на съответната страна, като няма основания тази практика да се разглежда като нуждаеща се от осъвременяване или промяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Врачански окръжен съд № 10/ 04.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 894/ 2012 г. в частта, в която З. Д. П. е осъдена да заплати на Д. П. К. сумата 350 лв – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: