О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 25.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.02.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2499 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ПРЕМИУМ” ЕООД, гр. Трявна, чрез адв. К.Т. – ВАК, против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 102 от 14.05.2018г., по в.т.д.№ 103/ 18 г., с което е потвърдено решение № 850 от 12.12.2017 г., по т.д.№ 112/2017 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД, гр.Варна отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата 25 301.40 лв., представляваща коригирана сметка за потребена електрическа енергия в периода 26.04.2016 г. – 21. 12.2016 г. за клиентски номер №[ЕГН], абонат № на обект с административен адрес – [населено място], [улица], за която е издадена фактура № от 16.01.2017 г. със срок за плащане до 06.02.2017 г. и в тежест на дружеството – касатор са възложени деловодните разноски за двете инстанции в общ размер на сумата от 4 600 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основните съображения изложени в касационната жалба са за неприложимост на Правилата за измерване количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.), аргументирани с характера им на подзаконов нормативен акт, който е приет от орган без нормотворческа власт (КЕВР) и обусловената от това нарушаване на закона тяхна отмяна с влязло в сила решение № 1500/ 06.02.17 г. , по адм.д.№2385/2015 г. на петчленен състав на ВАС( обн. в ДВ бр.15/2017г.), която следва да е съответно относима и към неупоменатите разпоредби на чл.48-чл.51 ПИКЕЕ.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.”Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и по конкретно направените във въззивната жалба?; 2.”Има ли задължение съдът да се произнесе инцидентно на основание чл.17, ал.2 ГПК относно законосъобразността на подзаконов нормативен административен акт – ПИКЕЕ, който нарушава правата на потребителя на електрическа енергия?”; 3. „Има ли право доставчикът на електрическа енергия да извърши корекция на сметки по ПИКЕЕ и ОУДПЕЕМ, ако е доказана обективната невъзможност потребителят да въздейства върху СТИ(с оглед местонахождението на СТИ в заключен трафопост, собственост на ЕРП, охраняван със СОТ?”; 4.”При доказано неточно/ неправилно измерване на потребената ел.енергия следва ли да се презюмира вината на потребителя, като основание за корекция на сметката в полза на обществения доставчик?”; 5.”Има ли право енергоразпределителното дружество да извършва корекция на сметка при положение, че самото дружество не е изпълнило изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката?”; 6.” Законосъобразно ли е процедура по корекция на сметки, извършена на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ(ДВ, бр.54/2012г.), чл.45, ал.1 ПИКЕЕ (ДВ, бр.38/11.05.2007г., отм.ДВ, бр. 98/ 12.11.2013 г.) и ОУ на доставчика на електрическа енергия, които ОУ не са изменяни след промените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ( обн.ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.?)
Поддържаното по отношение на въпроси №№1 – 5 селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е обосновано с възприето тяхно различно разрешение във формираната практика на ВАС и създадената по реда на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС, спрямо отговора, даден им в обжалвания съдебен акт: решение № 210 от 15.08.2014 г., по гр. д. № 6605/2013 г. на ІV г.о.; решение №36 от 07.08.2015 г., по т.д.№ 465 /2014 г. на ІІ т.о.; решение №60 от 05.06.2013 г., по гр.д.№ 546/2012 г. на ІV г.о.( решение №66/2012 г. на ІІ г.о., решение № 159от 30.09.2013 г. по т.д.№ 773/2012 г.; решение № 38 от 15.05.2014 г., по т.д.№ 5/2013 г. на І т.о.; решение № 115 от 20.05.2015 г., по гр.д.№ 4907/2014 г. на ІV г.о.; решение № 111 от 17.07.2015г., по т.д.№ 1650/2014 г. на І т.о.;; решение № 4907/14 на ІV г.о.; решение № 798/20.01.2017 г., по адм.д.№ 3068/2016 г. на ВАС и решение № 595 от 17.01.2017 г., по адм.д.№ 2719 /2016 г. на ВАС.
Въведеното по отношение на въпрос № 6 селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано със съображения, че разрешаването му ще допринесе за точно прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.При условията на евентуалност възразява и срещу основателността на сочените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Варненският апелативен съд е споделил за основан на закона и доказателствения материал по делото извода на Варненския окръжен съд за доказаност на правнорелевантния факт, от който ответното АД черпи правото си – установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни, довело и до неправилно изчисляване на реално използваното от потребителя – ищец количество електрическа енергия. Поради това и по силата на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), операторът на съответната мрежа е оправомощен да коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването и, но за период не по- дълъг от една година. Обстоятелството, че с цитираното от касатора влязло в сила решение на ВАС тези Правила за измерване на количеството електрическа енергия не са отменени в честта на чл. 48 –чл.51, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, означава, че твърдяната в исковата молба неяснота относно фактическото и правно основание на доставчика на електрическа енергия да претендира сумата, обективирана във фактура № 02500963905/16.01.2017 г. отсъства. Изложени са и съображения, че доколкото отмяната, евентуално прогласяване нищожността на подзаконов нормативен акт, какъвто безспорно е характерът на сочените ПИКЕЕ, е в изключителна компетентност на Върховния административен съд, то извън правомощията на състава на Варненския апелативен съд е да преценява неговата законосъобразност инцидентно относно неотменената, с цитирания съдебен акт, негова част. При обосноваване на изградения краен правен извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск решаващият състав на въззивната инстанция се е позовал на заключенията –основано и допълнително на изслушаната в хода на делото съдебно- техническа експертиза, според които за монтираното СТИ на абоната – ищцовото търговско дружество, в информационната база данни е въведен коефициент на трансформация на токовите трансформатори К=200, който не е съответен на действителния такъв, с оглед данните за параметрите на измервателната група К= 250, в резултат на което е била фактурирана с 25% по малко консумирана електрическа енергия, вместо реално консумираното количество, определимо чрез умножаване показанията на електромера с коефициент „К” на токовите трансформатори. Установеното обективно несъответствие между реално потребената от ищеца и заплатена от него електрическа енергия, породено от техническа грешка за параметрите на измервателните уреди, според въззивния съд, изключва както необходимост от обсъждане поведението на потребителя,включително евентуално осъществени от него виновни действия за визирания корекционен срок на задължението, така и приложимост на общото законово правило на чл. 82 ЗЗД . Съобразявайки целта на разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ – да бъде отчетена реално консумираната от потребителите електрическа енергия, за да не се допусне неоснователно разместване на имуществени блага, въззивният съд е отрекъл визираната правна норма да е в противоречие с правото на Съюза – чл.13, т.2 от Директива 2006/32 ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както и чрез приложението и да е осъществено несъответствие с общностното право, заради съществуващите в ОУ на дружеството доставчик неравноправни клаузи.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно задължителните постановки в т.1 от ТР №1/19.020201г. на ОСГТК на ВКС достъпът до касационен контрол е предпоставен от произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който, включен в предмета на делото, е обусловил решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.Материалноправният или процесуалноправният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая нито един от формулираните от жалбоподателя въпроси не отговаря на посочените критерии.
Първият от тях, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, несъмнено е от значение за спорното право и е обуславящ за изхода на всяко дело, но разрешаването му от Варненския апелативен съд не е в отклонение от практиката на касационната инстанция.
Обективирана в задължителното ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в множество постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения : № 222 от 06.04.2017 г. , по т.д.№ 425/2015 г. на ІІ т.о.; № 75 от 20.06.2016 г., по т.д.№ 1608/2015 г. на ІІ т.о.,68 от 03.05.2012 г., по гр. д. № 1808/2010 г. на ІV г.о.,№ 210 от 15.08.2014 г., по гр. д. № 6605 / 2013 г., IV г. о. и др., трайно непротиворечивата практика на ВКС е в смисъл, че въззивният съд, по силата на чл.12 ГПК, разпоредба –аналогична на чл.188, ал.1 ГПК, е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства, доводите и възраженията на страните, съобразявайки пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, както и да изложи в мотивите на въззивния съдебен акт собствени фактически и правни изводи, изградени въз основа на тях. В случая видно от съобразителната част на обжалваното решение Варненският апелативен съд е извършил е самостоятелна преценка на събрания в хода на делото доказателствен материал, обсъдил е релевантните доводи и възражения на всяка от страните, основаващи се на установените факти и е изложил собствени фактически и правни съображения по съществото на спора в мотивите на постановеното въззивно решение, което е в пълно съгласие с цитираната съдебна практика. Що се касае до правилността на тази преценка, която всъщност касаторът оспорва, относима към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, тя е извън предмета на производството по чл.288 ГПК и не подлежи на обсъждане.
Въпрос № 2 не е бил своевременно наведен в процеса, поради което нито първоинстанционният, нито въззивният съд е обсъждан.
Следователно и крайният правен резултат, постановен с обжалваното въззивно решение, не е обусловен от отговора му, което изключва същият да обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Отделно е дали институтът на косвения съдебен контрол, въведен със съдебната практика, преди създаването на изричната правна норма на чл.17, ал.2 ГПК– решение № 78 от 12. 07. 1973 г., по гр.д.№ 58/73 г. на ОСГК на ВС, би бил приложим по делото, предвид характера на оспорваните ПИКЕЕ – подзаконов нормативен акт, а не индивидуален административен акт и осъществения по отношение на същия пряк съдебен контрол от ВАС по реда на АПК .
Въпроси № 3 и № 4 не са обуславящи за изхода на делото и са изцяло хипотетични. Това означава, че какъвто и да е отговорът им, той няма да промени постановения краен правен резултат по конкретното дело, тъй като разгледаната от въззивната инстанция хипотеза на неточно отчитане на реално потребената от ищеца електрическа енергия не е по причина на констатирана неправомерна намеса в измервателния уред на абоната, а поради установено, в резултат на техническа грешка в параметрите на измервателната група, несъответствие между реално потребеното и отчетено количество електрическа енергия. Според задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/ 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, при отсъствие на общото основание за достъп до касация, поддържаното допълнително селективно основание не следва да бъде разглеждано,.
Въпроси № 5 е обусловен от извършената от съда преценка на конкретните факти и доказателства по делото, поради което, не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Обосноваността на така приетите за установени от Варненския апелативен съд факти, според които е безспорно между страните по делото, че ищецът е бил надлежно уведомен за резултатите от извършената техническа проверка е предмет на осъществявания от ВКС инстанционен контрол, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Отговорът на въпрос № 6 също е обусловен от преценката на конкретните факти и обстоятелство по отделното дело и в този см. не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото, обаче, последният не е и бил предмет на обсъждане от въззивния съд, няма обуславящо значение за изхода на делото.
Недоказано по отношение на същия е и въведеното допълнително селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Аргументирайки визирания критерий за селекция единствено чрез възпроизвеждане на законовия му текст, касаторът не е обосновал значимостта на формулирания въпрос № 6 за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с доводи, относими към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които са задължително разяснени в т.4 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС – неяснота, непълнота или вътрешно противоречие в приложимата правна норма, липса на практика, респ. такава, която не е актуална и се нуждае от осъвременяване.
Поради това, единствено за пълнота на изложението, следва да се посочи, че според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС,изразена в решение № 21 от 01.03.2017 г., по гр.д.№ 50417/2016 г. на І гр.о., с която въззивният съд изцяло се е съобразил, всякога е допустимо, вкл. преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2,т.6 ЗЕ (ДВ.бр.54/12 г.), операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел.енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по- малък размер, поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско измерване.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на насрещната страна следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, възлизащи на сумата 3084 лв.- реално заплатено, съгласно приложена данъчна фактура № 14730/10.07.2018 г. и пл.нареждане за кредитен превод от 24. 07. 2018 г., адвокатско възнаграждение на АД ”В.,Ж. и партньори”, неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 102 от 14.05.2018г., по в.т.д.№ 103/ 2018г., по описа на с.с.
ОСЪЖДА „ПРЕМИУМ” ЕООД, гр. Трявна, ЕИК:[ЕИК] да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД, гр.Варна, ЕИК:103533691 сумата 3084 лв./ три хиляди осемдесет и четири лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: