О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 26.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 7415 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № V-99 от 24.07.2013г. по гр.д.№ 997/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение от 05.03.2013г. о гр.д.№ 465/2012г. на РС-Несебър в частта, с която е отхвърлена претенцията на Национална спортна академия „В. Л.” [населено място] по чл. 76 ЗС и вместо това дружеството-касатор е осъдено да възстанови владението /фактическата власт/ на ищеца върху реална част с площ 2667 кв.м. от ПИ № 51500.510.127 по КК на Н. м. „А.”, защрихована със син цвят на скицата – приложение № 8 от допълнителното заключение на в.л. М. и да заплати разноски по делото в размер на 2248,50 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл. 76 ЗС, защото не е установено, че ищеца е бил във владение на имота към момента, когато се твърди отнемането му, за нарушение на процесуалните правила, защото решението е обосновано само с показанията на заинтересовани свидетели и за необоснованост, защото не е изяснена напълно фактическата обстановка, а е направен извод за основателност на иска.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.длъжен ли е съдът да изложи мотиви при приложението на чл. 172 ГПК относно свидетелите и на двете страни, 2. може ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 172 ГПК само по отношение на едната група свидетели и да кредетира показанията на свидетелите на ищеца без да обсъди евентуално тяхната заинтересованост или предубеденост, съгласно правилото на чл. 172 ГПК. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани свидетелски показания. Касаторът се позовава на Р № 65/16.07.2010г. по гр.д.№ 4216/2008г. ІV гр.о., Р № 570/06.11.2009г. по гр.д.№ 4112/2008г. ІІ гр.о. и на Р № 700/28.10.2010г. по гр.д.№ 91/2010г. ІV гр.о.
Поставен е и въпроса как следва да се цени приетата по делото експертиза, основана на показания на свидетели и на предположения, като по този въпрос се твърди противоречие с Р № 1072 от 06.07.1956г. по гр.д.№ 4267/1956г.І гр.о.и Р № 40.05.2011г. по гр.д.№ 618/2011г. на Бургаски окръжен съд. С тези решения е прието, че заключението следва да почива на обективни факти, а не на предположения.
Ответникът по касация оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставките за допускане до касация, тъй като мотивите на въззивното решение не са с противоречие с решенията, на които се позовава касатора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск по чл. 76 ЗС от Н. „В. Л.” за възстановяване на отнетото й владение – фактическа власт от ответното дружество върху реална част с площ 2667 кв.м. от ПИ № 51500.510.127 по КК на Н. м. „А.”, защрихована със син цвят на скицата – приложение № 8 от допълнителното заключение на в.л. М., като целият имот е от 6 000 кв.м. Ищецът твърди, че фактическата власт върху имота му е отнета по насилствен начин на 11.04.2012г., когато работници нахлули в имота и разрушили алеята, осигуряваща достъп до плажа на хора и съоръжения за упражняване на водни спортове.
По делото е установено, че процесния терен е бил част от терена, предоставен за стопанисване на Н., включен в очертанията на ограда, изградена преди 20-25г., която е разрушена от ответното дружество. В оградената част попада алея, изградена от Н. за да осигури достъп до плажа и морето на хора и на съдовете за водни спортове, за да се транспортират до пристана. По делото са разпитани св. К. за ищеца и св. Б. за ответниците. Първият е управител на базата на Н. от 2004г. а от 1979г. работи през лятото в базата, а вторият е син на М. Б., който е едно от лицата, на които е възстановен по реда на ЗСПЗЗ процесния имот. Имотът на държавата, предоставен на Н. е ограден, но на места оградата е разрушена, като на север оградата е бетонна, направена след приключване на строеж в друг съседен имот. По продължение на тази ограда по линията север-юг оградата стига до буната така, че включва двата пътя – алеята и друг път в имота, ползван от Н.. Сега 1/3 от строежа на ответниците попада върху алеята. Между страните е имало спорове и предвид претенцията на праводателите на ответното дружество и на него самото Н. е подавала жалби до различни институции, имало е спорове в съда. В началото на април Н. барикадирала имота си с лодки и други неща, а студентите го пазели. На 11.04.2012г. работници по натоварване от ответника навлезли в имота и избутали студентите, навлязла и строителна техника. Била поставено жт жтвитншцшти ограда, а горе на буната заинтересованите собственици и близките им се радвали. От показанията на св.Б. в техния имот Н. влязла на 11 април.
СТЕ е установява, че възстановения нанесен имот № 51500.510.127 попада в имота на Н. по прана от 1978-1985г., но поради това, че оградата сега не е запазена не може да се каже каква точно част. В допълнителното заключение вещото лице е очертало местонахождението на оградата в частта, която е била разрушена по свидетелските показания на св. К..
Въззивната инстанция е отчела, че и двамата свидетели са заинтересовани и е преценявала показанията им според останалите доказателства по делото. Установено е с писмени доказателства изграждането на алеята и поставяне на осветление за нея от Н., а и предназначението й е да обслужва специфичните функции на това учебно заведение. Същевременно се установява, че договорът за изграждане на обекта в процесното место е от 12.03.2012г.. От показанията на другия свидетел също се установява, че на 11.04.2012г. е имало инцидент. Интерпретацията на този свидетел е, че Н. навлязла в имота им, но не се установява до тази дата физическите лица, на които е възстановен имота и ответника, на който е учредено право на стоеж да са били във владение на имота. Заключението на вещото лице е работило по обективни данни – плана от 1978г. и от 1985г. Описанието по свидетелски показания се е наложило поради това, че оградата вече е разрушена. Свидетелските показания установяват факти, а не предположения.
Предмет на защитата по чл. 76 ЗС е владението и държането като фактическо състояние, а за доказването им са допустими всички доказателства по ГПК. Правото на собственост не се преценява.
Първата група въпроси касаят преценката на свидетелските показани. С цитираното от касатора Р № 65/16.07.2010г. по гр.д.№ 4216/2008г. ІV гр.о. е прието, че във всички случай съдът следва да мотивира защо дава вяра на едни свидетелски показания и не дава на другите. Според Р № 570/06.11.2009г. по гр.д.№ 4112/2008г. ІІ гр.о., при наличие на противоречие между двете групи свидетели, съдът следва да ги анализира детайлно и във връзка с останалите доказателства по делото и като отчете евентуалната им заинтересованост. В този смисъл е и цитираното Р № 700/28.10.2010г. по гр.д.№ 91/2010г. ІV гр.о. Въззивният съд се е съобразил с тези решения. Свидетелските показания предвид това, че изхождат от заинтересовани свидетели и за двете страни са преценени през призмата на останалите събрани доказателства – счетоводни данни, скици. Съгласно чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетелите в полза, или във вреда на някоя от страните не е пречка за да бъдат допуснати и разпитани. Показанията им обаче се преценява с оглед всички данни и доказателства по делото, като се отчита и вероятната им необективност. Според Р № 338/20.11.2013г. гр.д.№ 1269/12г. ІV гр.о. не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и „въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му”. Въззивният съд в съответствие с цитираните от касатора по-горе и тези решения е преценил, че и двамата свидетели са заинтересовани. Затова преценката на показанията им е станала през призмата на останалите доказателства. Така от една страна въпросите във връзка с преценката на свидетелските показания не кореспондира на мотивите на съда, а същевременно те са в съответствие със съдебната практика по чл. 136 ГПК /отм/ респективно по чл. 172 от действащия ГПК. Затова п тези въпроси не се допуска касационно обжалване.
По въпроса за заключението на вещото лице и може ли то да почива на предположения, следва да се има предвид, че заключението не почива на предположения, а на събрани в открито съдебно заседание свидетелски показания. Тъй като и този въпрос не кореспондира на данните по делото не е основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № V-99 от 24.07.2013г. по гр.д.№ 997/2013г. на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: