4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
С., 27.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 515/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №237 от 10.12.2012 г. по т.д. № 2509/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 223 от 05.05.2011 г. по т.д. № 457/ 2010 г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 124 ал. 1 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за установяване право на собственост върху подробно описаните: надземен електропровод ВЛ ”Рудник” 20КВ с дължина 20 790 м. във В. балкан, землище на [населено място], [община], подстанции „В. ІІІ” до ЦРП ”Мир”, ведно с право на строеж върху описаните имоти, надземен електропровод ВЛ ”Б. връх” 20КВ с дължина въздушно 24 700 м. във В. балкан, землище на [населено място], [община], подстанции „В. ІІІ” до ЦРП ”Мир”, с право на строеж върху описаните имоти и трафопост със застроена площ от 7 кв.м. и захранващия го надземен въздушен електропровод ВН 20 КВ с дължина 5 835 м., находящи се в м.”Варовитица”, землище на [населено място], [община], с право на строеж, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят в Изложение на касационните основания за обжалване сочи, че решението е постановено в противоречие с Р.№247/22.04.2010 г. по гр.д.№ 3868/2008 г. на ВКС, ІІІ г., което обоснована с оплакване за неправилност на направените от въззивния съд изводи. Счита, че се прилага разпоредбата на чл. 288 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като приетото от САС, че енергийни обекти, включени в капитала на несъстоятелни търговски дружества, не могат да се продават по реда на осребряване на активите в производство по несъстоятелност – чл. 717 и сл. ТЗ, а по реда на §4 и сл. от ПЗР на Закона за енергетиката, е неправилно, защото редът за продажба на имущество в производство по несъстоятелност е специален и изключва приложението на разпоредбите на Закона за енергетиката, който съществен материалноправен въпрос досега не е намерил своето задължително тълкуване от ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на касационното обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил разрешените от въззивния съд правни въпроси и позоваването на Р.№247/22.04.2010 г. по гр.д.№ 3868/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. е несъстоятелно, което решение е постановено при друга фактическа обстановка – твърденията на жалбоподателя са, че съоръженията захранват множество потребители, за което са събрани доказателства, а също жалбоподателят и праводателите му не са от субектите, които изрично са посочени в чл. 2 ал. 2 ЗЕ (отм.). Възразява и по искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че и по това искане не е изложен решен правен въпрос и доколкото съществува практика кой е общият и кой – специалният закон, приложим при уреждане на отношения във връзка с покупко – продажба на енергийни съоръжения, по този въпрос няма съмнение, че е приложим специалният ред, предвиден в ЗЕ, по който въпрос не е необходимо създаване на съдебна практика, тъй като създадената е единна по въпроса.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – трето лице-помагач на страната на ответника, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлен установителни искове по чл. 124 ал.1 ГПК, обективно съединени, цената на които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос, по който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда, нито от цитираната от касатора съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания, въпреки което следва да се отбележи, че позоваването от жалбоподателя на Р.№247/22.04.2010 г. по гр.д.№ 3868/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. е несъстоятелно, което решение е постановено при друга фактическа обстановка – предмет на спора е право на собственост върху трафопост, за който ищецът е поддържал, че първоначално е обслужвал само един обект, а впоследствие са се присъединили и други потребители (който въпрос е останал неизяснен по делото), а твърденията на ищеца по настоящото дело са, че съоръженията захранват множество потребители, каквито доказателства са събрани по делото.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като липсва изведен от жалбоподателя разрешен от съда правен въпрос, по който жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване. Доколкото жалбоподателят сочи, че основава правото си на собственост върху посочените енергийни съоръжения, на приложение на разпоредбите на чл. 717 и сл. ТЗ, за които поддържа, че като специални, изключват приложението на ПЗР на Закона за енергетиката, доводът му съставлява оплакване за материална незаконосъобразност на решението – касационно оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 237 от 10.02.2012 г. по т. д. № 2509/2011г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 300 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: