2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 27.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1035 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Р. Й. и П. Р. Й., действащи чрез своята майка и законен представител Р. Й. Б., представляни от адв. Й. Д., срещу решение № 2902 от 10.12.2018г. по гр.д. № 1870/2018г. на САС, 8 състав, в частта, с която, след отмяна на решение № 8547 от 18.12.2017г. по гр.д. № 11641/2016г. на СГС, ГО, I-15 състав, е отхвърлен предявеният от Л. Р. Й., действащ чрез законния си представител Р. Й. Б., иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 7500 лева до 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част – с което е отхвърлен предявения от П. Р. Й. иск за разликата над 40 000 лева до 70 000 лева и предявеният от Л. Р. Й. иск за разликата над 15 000 лева до 40 000 лева.
Касаторите поддържат, че определените от въззивния съд обезщетения са очевидно несправедливи и занижени и не са в състояние да репарират търпените от тях вследствие настъпилото ПТП неимуществени вреди. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с материалния закон и с практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, обективирана в т.11 на ППВС № 4/1968г., решение № 111 от 01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 507/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 154 от 09.10.2017г. по т.д. № 374/2017 на ВКС, ТК, I т.о.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване поради това, че не са правни формулирани въпроси, по отношение на които се поддържа противоречие с практиката на ВКС. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – наличието на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищците увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди.
По спорния въпрос за размера на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р Б. и заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р С.. Приел е, че ищецът П. Й. е получил следните травматични увреждания: Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Разкъсно-контузна рана на лицето. Счупване на тилната кост на черепа. Малък епидурален хематом под твърдата мозъчна обвивка. Счупване на носните кости. Счупване на голямопищялната кост в долната й част. Посочил е, че получената черепномозъчна травма като комплекс е довела до разстройство на здравето с временна опасност за живота, а счупването на дясната голямопищялна кост е причинила на ищеца трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от 4 месеца. Взел е предвид, че е била предприета само подмяна на гипсовата лонгета. Съобразил е, че периодът за лечение и възстановяване е бил 4 месеца и през него ищецът е търпял болки, главоболие, световъртеж и интензивни болки в дясната подбедрица и се е налагало да бъде изцяло обслужван. Година и три месеца след удара състоянието на ищеца е било стабилизирано, счупените кости са зараснали с малка остатъчна деформация на големия пищял, а движенията на дясната глезенна става и дясната колянна става са с нормален обем и сила, като липсват клинични данни за настъпили негативни последици или усложнения от процесните увреждания. Приел е, че за епидуралния хематом е проведено медикаментозно лечение с противооточни медикаменти и при контролен преглед на 19-тия ден не са визуализирани патологични колекции в епи- и субдуралното пространство, а само фрактурната линия в областта на окципиталната кост, което е обусловило извод за адекватност и ефективност на проведеното лечение. В резултат на счупената кост е получен излив на малко количество кръв между вътрешната повърхност на тилната кост и твърдата мозъчна обвивка, без компресия на подлежащия мозъчен паренхим, протекло с леко-степенни количествени промени в съзнанието. Взел е предвид, че възстановителният процес е протекъл без усложнения и отклонения в неврологичния статус, а с ЕЕГ-изследване на третия месец не са установени патологични изменения в мозъчната дейност и липсват анамнестични и клинични данни за гърчова симптоматика. При личния преглед вещото лице д-р С. е установила, че ищецът е с нормално психофизическо развитие и не се очакват усложнения предвид хода на заболяването.
Въззивният съд е съобразил тези данни и е взел предвид възрастта на ищеца към момента на инцидента – 4 години, вида, естеството и тежестта на получените травми, продължителността на лечебния и възстановителния период, който е бил основно медикаментозен и гипсова имобилизация на крака, както и пълното възстановяване, с изключение на малка остатъчна деформация на големия пищял. С оглед на това и предвид момента на настъпване на ПТП – 2016г., въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 40 000 лева. Счел е, че искът в останалата му част е неоснователен с оглед краткия период на интензивни болки и страдания и бързото възстановяване поради детската възраст на ищеца.
Въззивният съд е взел предвид, че при настъпилото ПТП ищецът Л. Й. е получил следните травматични увреждания: Контузия на главата, мозъчно сътресение. Навяхване на дясната глезенна става. Приел е, че претърпяното мозъчно сътресение е от лека степен и е причинило разстройство на здравето, неопасно за живота, като лечебният и възсатновителен период е продължил общо един месец и възрастта на ищеца е оказала положително влияние за по-бързото му възстановяване. При тези данни и като е взел предвид възрастта на ищеца към момента на инцидента – 11 месеца, вида, естеството и тежестта на получените травми, проведеното лечение, изключващо оперативна намеса, продължителността на възстановителния период – общо 30 дни, пълното възстановяване на ищеца, липсата на каквито и да са последици от причинените увреждания, както и момента на настъпване на увреждането, намира за справедливо обезщетение в размер на 7000 лева. Посочил е, че решението е обжалвано от застрахователя за размера над 7500 лева, поради което искът следва да се приеме за основателен за този размер.
Въззивният съд е споделил и препратил на основание чл.272 ГПК към извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на увреждането, като е приел, че не е установено знание на майката, че водачът на каруцата, дядо на пострадалите малолетни деца, е употребил алкохол, и че липсват доказателства за противоправно поведение от негова страна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Макар и непрецизно формулиран, настоящият състав намира, че е поставен материалноправен въпрос, отнасящ се до приложението на чл.52 ЗЗД и установения в него принцип на справедливост. Този въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика – ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания и прогнозите за отзвучаването им. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ вр. §27 ПЗР КЗ. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетението е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за определянето му, и е оценил значението им, както и е съобразил момента на настъпване на ПТП и обществено-икономическите условия към този релевантен момент. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Определените обезщетения в посочените от касатора решения са обусловени от установените конкретни факти, а не от дадено различно разрешение на поставения материалноправен въпрос.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
С оглед изхода на делото на касаторите не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2902 от 10.12.2018г. по гр.д. № 1870/2018г. на САС, 8 състав в частта, с която, след отмяна на решение № 8547 от 18.12.2017г. по гр.д. № 11641/2016г. на СГС, ГО, I-15 състав, е отхвърлен предявеният от Л. Р. Й., действащ чрез законния си представител Р. Й. Б. иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 7500 лева до 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част – с което е отхвърлен предявения от П. Р. Й. иск за разликата над 40 000 лева до 70 000 лева и предявеният от Л. Р. Й. иск за разликата над 15 000 лева до 40 000 лева.
ОСЪЖДА Л. Р. Й., ЕГН [ЕГН] и П. Р. Й., ЕГН [ЕГН], действащи чрез своята майка и законен представител Р. Й. Б., съд. адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, адв. Й. Д. да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Г. М. Д., № 1 сумата 200 лева /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: