О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София 28.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 788/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г., [населено място], приподписана от адвокат Е. М., срещу въззивно решение от 11.11.2011 г. по гр. дело № 5784/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 25.02.2011 г. по гр.дело №47942/2009 г. на Софийския районен съд за признаване за установено по отношение на него, че дължи на [фирма], [населено място], сумата 2350.90 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия и сумата 646.70 лв. – мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че ответникът е потребител на топлоенергия и е един от етажните собственици, сключили договор за индивидуално отчитане и разпределение на консумираната топлинна енергия с [фирма]. Консумираната енергия е измерена с топломер за отчитане на подадената енергия в сградата и разпределена според уредите за индивидуално отчитане и уговореното между етажните собственици.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за правното значение на договора между потребителя и топлинния счетоводител ако по делото не е представен нотариално заверен протокол от Общото събрание на етажната собственост за избор на дружество за дялово разпределение; за възможността за начисляване на мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения; за това дали консумираната енергия правилно е разпределена и дали е приложен чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги между етажните собственици. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение от 11.11.2011 год. по гр. дело № 5784/2011 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея всички етажни собственици са обвързани от договора с топлинния счетоводител и без да са го подписали лично или потвърдили с конклудентни действия, тъй като са били надлежно представлявани от управителя при сключването му. Мораторна лихва се дължи за неизпълнение на паричното задължение независимо от избраната от потребителите система за плащане на действително потребеното количество енергия /на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация/. Консумираната енергия правилно е разпределена, след като общото количество подадено в сградата е отчетено чрез законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция и същото е разпределено според уредите за индивидуално отчитане и уговореното между етажните собственици. Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги няма пряко действие след като е транспонирана в българското право в срока, указан в нея. Това е станало чрез Закона за енергийната ефективност. Според § 3 от ДР на ЗЕЕ този закон въвежда изискванията на Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите и на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/Е. на Съвета.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.11.2011 г. по гр. дело № 5784/2011 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.