ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
София, 29 януари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5816 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 247/12.06.2014 г. на Врачански окръжен съд по гр. д. № 329/2014 г., с което е потвърдено решение № 85/12.02.2014 г. на Врачанския районен съд по гр.д. № 3489/2013 г. и е уважен предявеният иск за признаване незаконността на заповед № 270/27.06.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” по чл. 357 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма] – С. С., общ. Е. П., представляван от адв. Д. П. от В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за критериите за определяне на дисциплинарното наказание, респективно за съответствието на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание; следва ли да се вземат предвид освен настъпилите вреди и вредите, които биха могли да възникнат вследствие извършеното нарушение; и съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина допускане на стоки с изтекъл срок на годност в хранителен магазин, за да са налице основанията за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, първият от които (въпроси) е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава се на решение № 167/14.05.2013, ВКС, ІV ГО по гр. № 1102/2012 г., а разрешаването на следващите въпроси ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. Н. К. от [населено място], представляван от адв. С. Г. от АК – Враца я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, както и че повдигнатите правни въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Претендира и направените за касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът e работил при ответника като „Управител на магазин” по безсрочен трудов договор. Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е наложено на ищеца със заповед № 270/27.06.2013 г. на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ за неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и неизпълнение на законните нареждания на работодателя, поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неупражняване на контрол върху служители при изпълнение на задълженията им за проверка на срокове на годност на млечния асортимент (неизпълнение на процедурата № 30 за контрол на М. и FIFO), в резултат на което в търговската зала на магазина, след извършена ревизия, са открити неизтеглени стоки с изтекъл срок на годност 3 бр. артикула № 100494, 112418 и 107824/, констатирани с протокол от 17.05.2013 г. на вътрешен отдел „Ревизия“. Въззивният съд е приел, че наложеното дисциплинарно наказание е несъответно на извършеното нарушение, тъй като съобразно критериите по чл. 189 КТ тежестта на извършеното нарушение не е значителна, предвид че не са настъпили никакви вреди, няма наложени санкции на работодателя по Закона за храните, нито има данни за оплаквания на клиенти; извършеното нарушение не съответства на дадената квалификация, като и видно от дадените обяснения служителят е осъзнал вината си и е провел разговори със служителите за повече внимание при изпълнение на процедурите по контрол за годност, а прекият началник на ищеца в показанията си, дадени в съдебно заседание на 17.01.2014 г. твърди, че такива нарушения е констатирал и в други магазини, но не винаги е правил протокол за констатираното.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените въпроси обуславят решението, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съответствие между тежестта на извършеното нарушение и тежестта на наложената наказание трябва да е налице и той е длъжен да го провери във всеки конкретен случай, както е сторил, като е признал наличието на нарушение, но наложеното наказание е несъразмерно, въпреки че за извършването на друго нарушение вече е наложено наказание „забележка”, но в конкретния случай за работодателя не е последвала имуществена санкция, което би утежнило нарушението и би довело до имуществена отговорност на работника.
На ответника по касацията Д. Н. К. от [населено място] следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247/12.06.2014 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 329/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], общ. Е. П., да заплати на Д. Н. К. от [населено място] сумата 500,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.