О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 04.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2239 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М. от [населено място] срещу определение № 9271/12.04.2019г. по ч.гр.д. № 1942/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Софийския районен съд, постановен на 24.01.2019г., за извършване на вписване по заявление от жалбоподателя на заличаване на постановление за възлагане от 01.12.2017г.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска същото да бъде отменено и да се извърши исканото вписване на заличаване на постановление за възлагане от 01.12.2017 г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 24.01.2019 г., постановено от съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано вписване по заявление от жалбоподателя на заличаване на постановление за възлагане от 01.12.2017 г., вписано на 02.11.2018 г.
Съдът е приел, че заличаване на вписани обстоятелства по ПВ може да бъде постановено от съдията по вписванията само, когато вписването има конститутивен характер, т.е. когато действието на вписването е свързано и с възникването на съответните права – какъвто е случаят при учредяване на ипотека или вписване на възбрана, докато вписването на актовете за прехвърляне на вещни права, от категорията на които е и постановлението за възлагане, удостоверяващо прехвърляне на права чрез публична продан, има оповестително действие и не може да бъде заличено чрез допълнително изявление на което и да било заинтересовано лице, нито на съдебния изпълнител, който го е издал. Констатирано е, че в случая жалбоподателят не е представил друг подлежащ на вписване акт, който да може да се впише /отбележи/ към вписаното постановление за възлагане, за да представлява заличаване на това вписване, поради което законосъобразно съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване или заличаване по нейното заявление.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателката е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същия е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: „По какъв правен ред ще се заличи порокът на вписаната/невписана неразрешена сделка, след като акт-постановление за възлагане от 01.12.2017 г., издадено от съдебен изпълнител по изп.д. № 7111/15 г., в полза на трето лице, от която неразрешена сделка се обогатява неправомерно взискател с качествата на привиден кредитор, без основание, не подлежи на заличаване, но въводът е извършен, тоест имотът е отнет извън закона”.
Върховният касационен съд, състав на II г.о., намира, че в случая касационното обжалване не следва да бъде допускано, тъй като при поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираният от касатора въпрос не е в състояние да обуслови исканото допускане на обжалването.
Този въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и не е намерил отражение при постановяване на съдебния акт. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната частна жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от него въпрос. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ? до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Релевираните в жалбата и изложението твърдения за допуснати процесуални нарушения и постановени неправилни актове в други съдебни производства, както и в изпълнителното производство, не биха могли да бъдат преценявани в настоящото производство.
По изложените съображения обжалваното определение не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9271 от 12.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1942/2019 г. на Софийския градски съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: