О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 05.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Ефремова
ч.т.д. № 233/2020 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба (неправилно означена като частна касационна жалба) от М. К. Д. от [населено място] срещу определение № 826 от 29.11.2019 г. по в. ч. т. д. № 734/2019 г. на Варненски апелативен съд, прекратяващо производството по делото по подадената от същото лице частна жалба срещу определение № 1730 от 10.06.2019 г. по гр. д.№ 1013/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което не е прието възражение по чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 1994 от 24.02.2011 г. по ч. гр. д. № 2828/2011 г. на Варненски районен съд, издадена в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място].
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че окръжният съд не е разгледал възражението й по чл. 423 ГПК заради неспазен срок на подаването му, което поражда правен интерес от неговото обжалване.
Ответникът по частната жалба – „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.
Варненски апелативен съд е сезиран с частна жалба от М. Д. срещу определение на Варненски окръжен съд, с което не е прието възражението й по реда на чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. За да постанови обжалваното определение, решаващият състав е счел, че не е предвидена законодателна възможност за атакуване на съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по подадено възражение по чл. 423 ГПК. Позовавайки се на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е достигнал до извода, че частната жалба е недопустима и е прекратил производството по делото.
Обжалваното определение е правилно.
Доколкото в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на акта, с който съдът се произнася по подадено възражение по реда на чл. 423 ГПК, този акт не подлежи на инстанционен контрол. Съгласно константната съдебна практика, с определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда заповедното производство, а настъпват предвидените в закона правни последици (чл. 423, ал. 3 и ал. 4 ГПК), които са свързани с охрана на интересите на длъжника във връзка с връчването за заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея, като се предоставя възможност на кредитора да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК. В подкрепа на становището за необжалмваемост на определението по чл. 423 ГПК са и разясненията в т. 15 и т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че производството по чл. 423 ГПК е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно и че в това производство се извършва преценка, различна от тази на заповедния съд, а именно – относно съществуването на основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при което въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а в извънредно производство, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че определението на Варненски окръжен съд по реда на чл. 423 ГПК няма характер на акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не може да бъде споделено становището на частната жалбоподателка, че в случая обжалването на определението на окръжния съд е допустимо по изключение, тъй като с него възражението по чл. 423 ГПК практически е оставено без разглеждане поради неспазен срок за подаването му. Доколкото подаването на възражението в предвидения в закона срок е една от предпоставките за приемане на възражението (по аргумент от разпоредбата на чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК), то преценката на въззивния съд относно спазването на срока е предмет именно на определението по чл. 423 ГПК за приемане/неприемане на възражението (а не на отделен съдебен акт), което, както бе посочено по-горе, не подлежи на инстанционен контрол.
С оглед изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 826 от 29.11.2019 г. по в. ч. т. д. № 734/2019 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: