О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 09.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 785 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. Ш. против решение № 444 от 29.10.2009г. по гр.д.№ 916/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1342 от 21.02.2008г. на РС[населено място] по гр.д.№ 427/2006г., с което е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на Р. Г. П., Д. Г. К., и Г. Л. С., че към момента на образуване на ТКЗС пет земеделски имота в землището на[населено място] са принадлежали на наследници на Г. Д. С..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че съдът не възприел правилно фактическата обстановка, че е безспорно между страните, че земите са принадлежали на общия наследодател, а ответниците не доказват кога е извършена неформалната делба и придобиване на правото на собственост по давност от П. Скабин, и че ответниците са негови наследници
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. по приложението на чл. 127 от ГПК – кои са фактите, които подлежат на доказване по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато се твърди придобиване от общ наследодател. По този въпрос касатора се позовава на противоречие на въззивното решение с приетото в него, че е доказано оригинерно придобиване с Р № 854/11.09.1999г. по гр.д.№ 166/1999г.ІІ гр.о., Р № 330 от 28.06.2006г.по гр.д.№ 3060/2004г. ІV гр.о. Р № 717/19.07.1999г. по гр.д.№ 118/99г. на ІІ гр.о. и решение № 72 от 06.03.2009г. по гр.д.№ 6458/2007г. Твърди се нарушение на задължителната практика на ВКС по чл. 188 от ГПК/отм/ относно приетото по конкретни фактически въпроси, но не се сочи такава практика. Формулиран е и материално правен въпрос за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, “обусловен от твърдения и признания на ответниците че са придобили съсобствеността с произход от общ наследодател след неформална делба”. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 676/14.11.1996г. по гр.д.№ 876/1996г. на ВКС І гр.о. и ТР № 1/1997г.
Ответницата по касация Р. Г. П., Д. Г. К., и Г. Л. С., починал на 18.01.2010г., заместен от наследниците си Й. Г. С., Й. Д. С., Г. А. С. и С. А. С. не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната й редакция, при действието на която е постъпила жалбата, до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Г. Д. С. е починал 1915г. и е оставил двама сина – А. и П.. Ищецът е наследник на А., починал 1958г. като внук на дъщеря му М., починала 1975г. На ответниците, като наследници на П. С., починал 1944г. са възстановени с решение № 1Б от 08.12.2003г. по преписка № 1950/1992г. процесните пет земеделски имота. За същите имоти е признато правото на възстановяване на собствеността на наследницина Г. С. по иск, предявен от ищеца по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, но ПК е отказала реално да ги възстанови, тъй като те вече са възстановени на наследници на П. С.. Ответниците са твърдяли неформално разпределение на имотите на общия наследодател. Съдът е възприел тази теза, с оглед отдалечеността на годината на смъртта на общия наследодател от годината на образуване на ТКЗС., обстоятелството, че всеки от тях е открил самостоятелна партида на различни имоти към 1947г. че от наследници на П. С. през 1952г. са отнети от Т. комисия имоти, негова собственост, че през 1956г. наследниците на П. поделят сънаследствени имоти, между които и процесни земеделски земи. Съдът е съобразил, че на наследници на П. е обособена самостоятелна партида № 2266 по книгите на ТКЗС Свидетелските показания са установили, че брата А. работил нивите, тъй като П. живеел в София и починал през 1944г. Изводът за неформална делба и придобиване по давност, съдът е обосновал с писмените доказателства и нормативната уредба, която към 1935г. е задължавала стопаните да декларират имотите си с оглед събиране на данъци и последвалото деклариране на имотите по самостоятелни партиди от всеки от двамата братя.
Първия въпрос, касаещ приложението на чл. 127 от ГПК /отм/ относно това кои са фактите, които подлежат на доказване по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато се твърди придобиване от общ наследодател, се твърди противоречие на възивното решение с приетото в други решения, че е доказано оригинерно придобиване. С Р № 854/11.09.1999г. по гр.д.№ 166/1999г.ІІ гр.о. е прието, че когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получили собствеността от него, с това те признават собствеността му и следва да докажат своето придобиване. В случая общия наследодател е починал 1915г. и няма доказателства той да е бил собственик на процесните имоти. Наследодателите на страните, като негови синове са придобили владението върху земите, които евентуално той е владял, но не и правото на собственост. Последвалото самостоятелно деклариране по отделни партиди от двамата братя е индиция за самостоятелно владение на всеки от тях. Р № 330 от 28.06.2006г.по гр.д.№ 3060/2004г. ІV гр.о. провежда разграничение на хипотезите, когато за прехвърляне на недвижим имот е спазена изискуемата форма и когато има предаване на имота, в който случай е необходимо придобиване по давност след владение в продължение на 20 години. Въззивният съд е приложил двадесет годишната давност. Действително не е посочил от кога приема, че е неформалната делба, но е приел, че след 1935г. имотите са били вече разделени, а от тази година до обобществяването е изтекъл достатъчно дълъг период от време. Въз основа на какъв факт е приел тази година е въпрос, касаещ обосноваността на решението, но необосноваността е касационно основание по чл. 281 от ГПК, което съдът разглежда ако допусне до касация обжалваното решение, но не е основание за допускане до касация. Р № 717/19.07.1999г. по гр.д.№ 118/99г. на ІІ гр.о. е по приложението на чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ, която норма въззивния съд не е прилагал. В № 72 от 06.03.2009г. по гр.д.№ 6458/2007г., ВКС е приел, че ако ответниците не противопоставят свое придоибно основание, те нямат правен интерес да оспорват правото на собственост на общия наследодател, от който и двете страни черпят права. В настоящия случай обаче ответниците са противопоставили свое придобивно основание – владение от наследодателя им и е налице достатъчно дълъг период от време /1915-1958г./, в който то може да се осъществи. Предвид изложените съображения, по първия поставен въпрос, въззивното решение не е постановено в противоречие с представените решения, които не са по казуси с достатъчна степен на сходство, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Втория въпрос, касаещ твърдение за нарушение на задължителната практика на ВКС по чл. 188 от ГПК/отм/ относно приетото по конкретни фактически въпроси не обосновава допускане до касация, тъй като касационната инстанция не е такава по проверка на фактическата обстановка а по приложение на правото. Съдебната практика по чл. 188 от ГПК /отм/ каквато касаторът не сочи изисква да се обсъдят доказателствата и доводите на страните, но съдът е свободен при формиране на изводи от тях. Проверката на изводите от събраните доказателства има отношение към касационното основание необоснованост, но съдът може да го разгледа само ако допусне обжалване на касационото решение. Следователно поставения втори въпрос не обуславя допускане до касация.
Третия въпрос за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, “обусловен от твърдения и признания на ответниците че са придобили съсобствеността с произход от общ наследодател след неформална делба” е тясно свързан с първия въпрос, формулиран като процесуален.. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 676/14.11.1996г. по гр.д.№ 876/1996г. на ВКС І гр.о., но видно от мотивите в него, общите наследодатели са били живи към момента на колективизацията, поради което е прието, че отразеното преди това основание за придобиване “наследство” от един от наследниците му не се е реализирало. По този въпрос се твърди и противоречие с ТР № 1/1997г., но тази теза не е развита, а съдът не намира подобно противоречие.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 444 от 29.10.2009г. по гр.д.№ 916/2008г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. К. Ш..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: