ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
София,04.12. 2008г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 2416 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на А. К. М. от гр. А. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 31.ІІІ.2008г. по в.гр.д. № 69/2008г.
Ответниците по касационната жалба Д. л. с. С., общ. Смолян, ОСЗГ С. , Регионално управление на гоприте С. и ОСЗГ с. Б., общ. Смолян, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския РС от 03. ХІ.2007г. по гр.д. № 789/2007г., с което е отхвърлен предявеният от А. К. М. иск за признаване за установено по отношение на ОСЗГ с. Б. правото на наследниците на М. А. Ю. , б.ж. на с. Д., община Б., да им бъде възстановена собствеността върху девет гори с конкретно посочени площи и местности, всички находящи се в землището на с. Д., община Б..
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.13 ал.1 от ЗВСВЗГФ, въззивният съд е приел, че претендираните имоти не са заведени на името на М. А. Ю. , както е посочено в исковата молба. Представеното извлечение от емлячен регистър на с. Д. от 1935г. се отнася за записани имоти на лицето М. А. М. /идентично с лицето М. А. М. по представеното удостоверение за наследниците му/, за което не са представени доказателства, че е идентично с посочения в исковата молба наследодател.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че в исковата молба е допусната грешка в името на наследодателя и че в срока по чл.116 от ГПК /отм./ не е поискано изменение на иска. Във въззивната жалба и в с.з., обаче, е направено уточнение относно името и алтернативно е поискано делото да се върне на първоинстанционния съд за допускане на изменение на обстоятелствената част на исковата молба, което не е уважено от въззивния съд. Постановеното при това положение въззивно решение е в противоречие със съдебната практика, изразена в ТР № 32/03.ІІІ.1955г. по ч.гр.д. № 11/1955г. на ОСГК, в ТР № 87/26.VІ.1964г. по гр.д. № 64/1964г. на ОСГК и решение № 15/01.ІІІ.1972г. по гр.д. № 8/1972г. на ОСГК.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Според представеното ТР № 32/1955г. по ч.гр.д. № 11/1955г. на ОСГК на ВС съгласно чл.116 от ГПК ищецът може във всяко положение на делото в първата инстанция, даже и когато то е върнато от второинстанционния съд за ново разглеждане, да измени, увеличи или намали размера на иска или да измени основанието на същия, ако с оглед защитата на ответника съдът намери последното за уместно. Според ТР № 87/1964г. по гр.д. № 64/64г. на ОСГК на ВС не е допустимо изменяване основанието на иска при разглеждане на делото от второинстанционния съд по същество по реда на чл.210 от ГПК. Според решение № 15/1972г. по гр.д. № 8/72г. на ОСГК, за да се вземат предвид фактите, които се отнасят към основанието на иска, настъпили след като той е бил предявен, на основание чл.188 ал.3 от ГПК, е необходимо те да бъдат наведени от ищеца под формата на изменение на иска по реда на чл.116 от ГПК.
В разглеждания случай твърдението, че в исковата си молба М. погрешно е посочила М. А. Ю. като свой наследник, както и претенцията й да бъде уважена относно наследниците на М. А. М. , са направени за първи път във въззивната жалба. Твърдението е част от обстоятелствата, от които произтича претендираното субективно право и на които е основан предявеният иск, т.е. от основанието на иска. По силата на чл.116 ал.1 от ГПК /отм./ изменение на основанието на иска ищецът може да прави във всяко положение на делото, но само в първата инстанция. Следователно изменение на посоченото обстоятелство не е било допустимо пред въззивната инстанция. Този извод не е в противоречие с посочените и представени с изложението към касационната жалба решения на ВС, а е в пълно съответствие и с т.9 от ТР № 1/2000г. от 04.І.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, имащо задължителен за съдилищата характер. Не почива на закона и направеното от процесуалния представител на ищцата, сега касатор, искане пред въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и за връщане на делото на първоинстанционния съд, за да се извърши пред него изменение на обстоятелствената част на исковата молба. Това не е сред предвидените в чл.208 и чл.209 от ГПК /отм./ основания за отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд.
Изложените съображения не обуславят извод за решаването от въззивния съд на съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Ето защо касационното обжалване на постановеното от него въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, постановено на 31.ІІІ.2008г. по гр.д. № 69/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: