О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
гр.София, 28.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5582/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Й. И. Й. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 28 от 11.03.2013 г. по гр.д.№ 582/ 2012 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Видински районен съд по гр.д.№ 2679/ 2011 г. и по този начин жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.207 ал.1 т.2 КТ сумата 14 431,73 лв – допуснати липси, а е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против М. Ц. И. иск за солидарното й осъждане с Й. И. Й. за същата сума.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправния въпрос длъжен ли е да извърши доклад по делото, ако такъв не е извършен от първата инстанция или ако е извършен в нарушение на правилата на ГПК и материалноправният въпрос може ли да се търси отговорност по чл.207 ал.1 т.2 КТ от главен счетоводител, ако той не се явява отчетник на работодателя. За да се отговори на тези въпроси, моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като пред въззивния съд не е бил повдигнат въпроса за неизвършен от първата инстанция доклад, а от фактическа страна решението е постановено след като е направен извод, че жалбоподателката има качеството отчетник.
Съдът намира жалбата за допустима, но е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е приел, че за исковия период Й. Й. и [фирма], [населено място] са били в трудово правоотношение, по което дружеството е било работодател, а ответницата е заемала длъжността „главен счетоводител”. По длъжностна характеристика са й били възложени функции по събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични и материални ценности. При извършена проверка били констатирани липси от повереното й имущество (сумата 14 431,73 лв, която документално следвало да е в наличност, не се намирала в касата), за което срещу нея бил съставен акт за начет. Констатациите в акта не били оспорени от ответницата Й., напротив, същата декларирала писмено, че ще внесе в касата на дружеството липсващата сума в срок от 10 дни. Това е счетено за равнозначно на признание на задължението и след обсъждането му наред с останалите доказващи наличие на липса писмени доказателства, съдът е приел, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана.
С оглед така изложените мотиви от въззивния съд, поставените от жалбоподателката въпроси не обуславят обжалваното решение. За да уважи иска срещу нея, съдът е постановил, че същата е имала отчетнически функции. Касае се за фактическа констатация, която в производството по чл.288 ГПК не подлежи на проверка. Когато решава да допусне ли касационно обжалване, ВКС проверява правните разрешения на въззивния съд при установените от инстанцията по същество факти. След като от фактическа страна въззивният съд е приел, че жалбоподателката е отчетник, то без значение за крайният резултат, до който е достигнал, се явява материалноправният въпрос може ли да се търси отговорност по чл.207 ал.1 т.2 КТ от главен счетоводител, ако той не е отчетник. Както и да се отговори на този въпрос (след като по конкретното дело жалбоподателката е отчетник), това би било без значение за изхода от правния спор. Няма как да е налице и противоречие с приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК решения на ВКС, тъй като в тях са разглеждани хипотези, в които главният счетоводител не е имал качеството отчетник.
Процесуалноправният въпрос длъжен ли е въззивният съд да извърши доклад по делото, ако такъв не е извършен от първата инстанция или ако е извършен в нарушение на правилата на ГПК, също не обуславя решението, тъй като не е бил поставен пред въззивния съд. Във въззивната жалба на Й. Й. няма оплакване за неизвършен от първоинстанционния съд доклад, нито искане за повтаряне на това действие от въззивния съд. Липсата на доклад не води нито до нищожност, нито до недопустимост на съдебния акт, а съгласно чл.269 ГПК правилността на първоинстанционното решение се проверява от въззивния съд в рамките на изложеното от жалбоподателя. При липса на доводи в жалбата за извършени процесуални нарушения във връзка с доклада, въззивната инстанция няма право служебно да навежда такива. Именно заради това обжалваното решение не съдържа произнасяне по формулираният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, а повдигането му за пръв път пред касационния съд не може да има за последица допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 28 от 11.03.2013 г. по гр.д.№ 582/ 2012 г.
ОСЪЖДА Й. И. Й., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.8 ГПК сумата 150 лв (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: