О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
гр.София, 28.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5652/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Г. Н. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 150 от 21.03.2013 г. по гр.д.№ 206/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д.№ 3500/ 2011 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма], [населено място], иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 25 100 лв обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът повдига следните правни въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): противоправно ли е поведението, с което една от страните по гражданско правоотношение претендира от другата изпълнение на задължения по него и могат ли да се доказват само със свидетелски показания претърпени притеснения, главоболие и стрес. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна – [фирма], [населено място] – оспорва жалбата като твърди, че няма основание за допускането й до касационно обжалване. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол, се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът (сега касатор) е канен от представители на ответното дружество да изпълни задължения за заплащане на доставена му питейна вода. По предявен от него отрицателен установителен иск било установено, с влязло в сила решение, че такива задължения не съществуват. Ищецът страда от дете от детска церебрална парализа, довела до ранна увреда в гръбначния стълб, съпътствана с болки и страдания. При тази фактическа обстановка от правна страна съдът извел, че поведението на служителите на ответното дружество не е противоправно, тъй като всеки правен субект има гарантирана от Конституцията възможност да претендира или оспори съществуването на едно вземане, включително пред съд. Допълнително съдът посочил, че не се установява в резултат на посочените действия на служители на ответника да се е влошило здравословното състояние на ищеца. От експертизата по делото не се установява влошаване на състоянието му за последните няколко години, а в този смисъл са преценени и показанията на посочената от самия ищец свидетелка.
При тези мотиви на въззивния съд процесуалноправният въпрос могат ли да се доказват само със свидетелски показания претърпени притеснения, главоболие и стрес, не обуславя въззивното решение. Съдът по същество не е посочил в мотивите си, че свидетелските показания не са годно доказателство за фактът търпяло ли е едно лице болки и имало ли е негативни психически изживявания. Единственият коментар, който е направен във връзка с показанията на свидетелката С. в обжалваното решение, е, че те подкрепят констатациите на вещото лице. Не е прието, че със свидетелски показания не може да се установи дали ищецът е търпял притеснения, главоболие и стрес, така че формулираният в тази връзка процесуалноправен въпрос няма никакво значение за изхода от спора.
Материалноправният въпрос обуславя решението, но няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК визира хипотези, в които разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. Случаят не е такъв, тъй като законът е пълен и ясен и по прилагането му има установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Страните по всяко гражданско правоотношение могат да спорят за съдържанието на правата и задълженията по него и ако не разрешат спора си доброволно, да се обърнат към съда. Това, че съдът е отрекъл правните твърдения на една от страните с влязло в сила решение, не означава, че претенцията й сама по себе си съставлява противоправно поведение. Такова поведение не е дори неизпълнението на влязлото в сила решение (срв. решение № 76 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1411/ 2010 г., IІІ г.о.). Въззивният съд е съобразил така установената практика, а при наличието на такава, поставеният от касатора материалноправен въпрос не може да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 150 от 21.03.2013 г. по гр.д.№ 206/ 2013 г.
ОСЪЖДА Г. Н. Т., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.**, да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], сумата 300,50 лв (триста лева и петдесет стотинки) – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: