О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
гр. София, 28.12.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1112/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Д., Л. А. Д., Ц. В. Д., Д. С. Ц. и Т. Ц. Ц. срещу въззивно решение № 310 от 21.06.11г., постановено по в.гр.д.№ 352/11г. на Врачанския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 777 от 06.10.10г. по гр.д.№ 2665/09г. на Врачанския районен съд в частта, с което е уважен предявеният от С. О. З. против В. Ц. Д., Л. А. Д., Ц. В. Д., Д. С. Ц. и Т. Ц. Ц. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на УПИ ІІІ-817 в кв.57 по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда и подобрения и с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 515, 80 лв. на основание чл.73, ал.1 ЗС.
По делото е установено, че с нот.акт № 17/09г. ответникът В. Д. е продал процесния имот на [фирма], [населено място], което дружество от своя страна го е продало на ищеца в първоинстанционното производство С. З. с нот акт № 1 от 29.07.09г.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че последният е собственик на имота и че предпоставките за уважаването на предявените искове са налице, доколкото същият се намира във владение на ответниците. Прието е също, че наличието на висящо производство за унищожаване на сключения с нот.акт № 17/09г. договор за покупко-продажба на основание чл.33 ЗЗД е без правно значение, тъй като ищецът е закупил имота от третото лице преди завеждане на делото и вписването на исковата молба. За правно ирелевантен е приет и фактът, че имотът се владее не само от ответниците, но и от трето лице.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, които е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК задължителни разяснения).
В разглеждания случай касаторите не е посочили конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решаван противоречиво от съдилищата, респ. е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че представените от тях определения по чл.288 ГПК не обуславят противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, представените две решения на районни съдилища и едно определение на Пазарджишкия окръжен съд няма данни да са влезли в сила, а представеното определение № 1022 по ч.гр.д.№ 967/10 г. на САС няма никакво отношение към разглеждания случай. Във връзка с второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване само са цитирани мотивите на ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.4, без да се аргументира наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК към настоящия спор.
С оглед на казаното подадената от В. Ц. Д., Л. А. Д., Ц. В. Д., Д. С. Ц. и Т. Ц. Ц. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 310 от 21.06.11г., постановено по в.гр.д.№ 352/11г. на Врачанския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: