О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
София, 14.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.12.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5118/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №848/14 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен в размер на 1000 лв. предявеният от Р. Ч. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.323 НК за периода 14.08.09 г. -28.03.13 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение по иск с цена над 5 000 лв. и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 – 3 ГПК. Намира, че по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, след задължителна преценка от съда на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г., т.11. Обжалваното решение противоречи и на ТР №3/05 г.,т.11 и ТР №1/01 г., т.19, поради липса на мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и обезщетените вреди. Противоречиво от съдилищата се решава материалноправният въпрос за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, вр. с чл.4 ЗОДОВ, като на практика в сходни случаи се определят обезщетения с големи разлики. Прилага за установяване на противоречието р. по гр.д. №5386/13 г. на ВКС, четвърто г.о., р. по гр.д. №3706/13 г. на четвърто г.о. на ВКС и р. на П. по гр.д. №407/13 г., което не е допуснато до обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №5546/13 г.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е обезщетил със сумата 1000 лв. претърпените от ищеца вследствие на продължилото над 3 г. и 6 м. незаконно наказателно преследване неимуществени вреди – засилена тревожност, негативни поведенчески промени / интровертност и потиснатост/. Приел е, че макар срещу ищеца през същия период да е водено и друго наказателно дело, основанието за обезвреда по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е установено с незаконността на процесното обвинение, а размерът на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с него, следва да се определи след преценка на конкретните за случая обстоятелства, обосноваващи прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Конкретните обстоятелства на случая – продължителност на наказателното производство, цялостно поведение и репутация на обвиняемия и степен на засягане на личната му сфера с деликта, са обсъдени от АС при определяне на обезщетението, в съответствие с ППВС №4/68 г., т.11.
Въззивният съд е изследвал причинната връзка между предявените за обезщетяване морални вреди и незаконното обвинение и е присъдил обезщетение само за вредите, настъпили в доказана причинна връзка с обвинението/ приел е за недоказана причинната връзка между незаконното обвинение и неудачите в личните отношения на ищеца с приятелката му и заболяването на майка му/. За причинната връзка между незаконното обвинение и обезщетените вреди решението на АС е подробно мотивирано в съответствие с ТР №1/01 г. и ТР №3/05 г.
Не се установява и противоречиво решаване на въпроса за размера на справедливото обезщетение, така че присъденото в случая да е необосновано завишено. С цитираните решения на ВКС, четвърто г.о. са присъдени обезщетения в по –високи размери при различни от установените по настоящото дело фактически предпоставки – вид и тежест на обвинението, срок на наказателното преследване, изражение и интензивност на неимуществените вреди. С решението на П. е определен по-нисък от процесния размер на обезщетението, но при установено трайно криминогенно поведение / престъпен начин на живот/ на ищеца, който е осъден с вл. в сила присъди по други дела, вкл. на лишаване от свобода за тежко престъпление.
Основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК не са налице, а това по т.3 касаторът сочи само формално, без да го обосновава с правен въпрос и специфичните допълнителни предпоставки, според указанията на ТР 1/19.02.10 г.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №848/14 г. от 8.06.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: