1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
ГР. С., 24.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.11.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4885/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №1337/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.49 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 25 млн. лв. и на имуществени вреди в размер на 11 010 лв. от неоснователно искане по чл.156 ЗЗ за задължително настаняване и лечение на ищеца в специализирано психиатрично заведение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че от значение за спора е въпросите:1. „ Допустимо ли е да се приеме, без извършване на проверка от страна на съда, че прокуратурата при проявено бездействие – не е задължила досъдебните органи да проведат беседа с предложения за освидетелстване ищец, за безспорно доказано законосъобразно искане за налагане на принудителни медицински мерки и без събирането на достатъчно доказателства за извършени деяния от страна на предложения за освидетелстване, които да сочат, че същият представлява опасност за обществото”; 2. Какви са необходимите и достатъчни доказателства за претърпените от ищеца вреди и конкретно достатъчно ли е описаното в исковата молба , като негова декларация за претърпените вреди, по аналогия с декларацията по чл.9 от ЗЗДН.
К. сочи, че отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на Закона за здравето /ЗЗ/, във връзка с процесуалните предпоставки, даващи широки правомощия на прокуратурата по чл.157 ЗЗ, като се обсъди от гражданскоправна гледна точка деликтния състав на незаконосъобразно искане за задължително настаняване и лечение на лице, чиято обществена опасност не е доказана. Според касатора, с отхвърляне на искането за принудително лечение по чл.155-157 ЗЗ е установена неправомерността на действията на прокуратурата, като основание за търсеното по общия ред обезщетение. Липсват достатъчно ясни правила, от които да се ръководи прокуратурата, когато иска от съда налагане на мерки по чл.155 от ЗЗ.
Първият от въпросите е неясно формулиран, но съдържанието и насоката му се извличат от поясненията в изложението. В. съд е приел, че за да е противоправно действието на ответника, респ. на неговите служители, следва да е нарушена императивна правна норма, забраняваща такова поведение. В случая по силата на изричната разпоредба на чл.157 ЗЗ прокуратурата е овластена да поиска от съда да постанови задължително настаняване и лечение на лице, подлежащо на такова съгл. чл.155 ЗЗ. Действията на прокуратурата, според АС, са изцяло съобразени с дадените й по закон правомощия и не са произволни, необосновани и неподкрепени с доказателства. Освен че не се установява неправомерност в действията на прокуратурата, не са доказани и вреди за ищеца от производството по прилагане на принудителни медицински мерки – въпреки указанията на съда, ищецът не е ангажирал доказателства за посочените в исковата молба вреди.
Изводите на въззивния съд са съответни на практиката на съдилищата за подобни случаи. С вл. в сила р. на Градски съд – С. по гр.д. №2832/13 г. , което не е допуснато до обжалване с опр. на ВКС по гр.д. №455/14 г. на четвърто г.о., е прието, че искането по чл. 157 ЗЗ би било законосъобразно в два случая: ако съдебното производство е завършило с влязло в сила съдебно решение за задължително настаняване и лечение или ако това искане е обосновано с факти и доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие на предпоставките на чл. 155 ЗЗ към момента на внасяне на искането, и обратно – то би било незаконно ако нито една от двете хипотези не е налице.
В настоящия случай искането по чл.155 и 157 ЗЗ е отправено до съда, след полицейска проверка по сигнал на заплашвано вещо лице, дало заключение по заведено през 2006 г. и вече приключило наказателно дело срещу ищеца. Първоинстанционният и въззивният съд са анализирали данните от проверката и са преценили, че искането на прокуратурата за прилагане на принудителна медицинска мярка по настоящото дело / както и по цитираното по –горе дело на ГС – С./ е обосновано с факти и доказателства и затова законно, макар да не е уважено от съда. Само поради този извод за отсъствие на елемент от състава на общия деликт по чл.49, вр. с чл.45 З. искът е неоснователен, както е приел и въззивният съд.
По въпроса за необходимостта да се доказват вредите и какви доказателства са необходими и достатъчни: В случая АС е приел, че ищецът е описал вредите в исковата си молба и по делото, но не е ангажирал доказателства за установяването им. В практиката на ВКС е посочено, че в деликтния състав на чл.45 ЗЗД се предполага само вината на ответника – останалите елементи / противоправността на деянието и настъпилите в причинна връзка с него вреди/ следва да се докажат от ищеца /ППВС №7/59 г., р. №131/67 г. на ОСГК/. И дори част от неимуществените вреди да могат да се определят по човешка презумпция – като обичайните и неизбежни в такива случаи притеснение, неудобство, отхвърляне в работната среда и в обществото / р. по гр.д. №1571/11 г. на трето г.о. на ВКС/, то имуществените следва да се докажат така, както са посочени по вид и размер.
С. основание за допускане на обжалването не е налице – поставените въпроси са застъпени в практиката на ВКС и съдилищата, на която въззивното решение съответства. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №1337/13 г. от 14.02.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: