О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1202
София, 26.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 638/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение №447/ 06.10.2011 год., , постановено по гр.д. № 700/2011 год. на Апелативен съд [населено място] , с което е потвърдено решението по гр.д. № 3353/2010 год. на Окръжен съд [населено място] , с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х. И. П. от [населено място] сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2008 год. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищеца Х. И. П. неимуществени вреди бъде съобразен с действително претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52ЗЗД.
Ответникът по касация Х. И. П. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице са и допълнителните изисквания на закона за допустимост на касационното обжалване по правния въпрос :
„При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ”, който въпрос съдът уточнява въз основа на наведените в касационната жалба доводи /съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по т. д. №1/2009 год. ОСГТК/
По този въпрос въвзивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и с представеното с касационната жалба решение № 832/10.12.2010 год. на ВКС, 4-то г.о. , което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и се ползва със задължителен характер.
С оглед на това, касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК .
Не е налице соченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК , доколкото представените по делото решения са постановени при различна фактическа обстановка , поради което определянето на различни размери на присъденото обезщетение не обосновава противоречива съдебна практика.
Водим от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №447/ 06.10.2011 год., постановено по гр.д. № 700/2011 год. на Апелативен съд [населено място].
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: