О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
София 26.09.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 163 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Г. П. чрез пълномощник адв.В. Р. срещу решение № 587 от 29.11.10г.по в.гр.дело № 944/10г.на Окръжен съд – Русе.С него е отменено решение № 1559 от 4.10.10г.по гр.дело № 3745/10г.на Районен съд – Русе и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ против [фирма].
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК/погрешно посочена т.1/.Приложени са копия от решения на състави на ІІІ г.о.на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 006 от 9.04.10г.,с която ищецът К. Г. П.,на длъжност”крояч”, е уволнен дисциплинарно на основание чл.195 ал.1 вр.с чл.188 т.3 КТ вр.с чл.187 т.1 КТ,за това,че от 26.03.2010г.не се е явявал на работа,е законосъобразна.Изложени са съображения,че са спазени изискванията на чл.193 ал.1КТ,както и че работникът е извършил вмененото му със заповедта дисциплинарно нарушение по чл.187 т.1 КТ.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос от значение за изхода на спора е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.По поставения от касатора въпрос за задължението на съда при спор за законност на дисциплинарно уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали работодателят е изпълнил изискванията на чл.189 ал.1 КТ има постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС,с които съдебната практика е уеднаквена – решение № 476 от 9.07.10г.по гр.дело № 269/09г.на ІІІ г.о.;решение № 461 от 17.06.10г.по гр.дело № 626/09г.на ІІІ г.о и решение № 372 от 1.07.10г.по гр.дело № 1040/09г.на ІV г.о.В тях е прието,че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице.Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства,имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение,в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,обстоятелствата,при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника /служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд.При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.В случая такава преценка е извършена от въззивния съд.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с изложеното,както и с приложените съдебни решения.
Въпросът” при неизяснена фактическа обстановка относно вида на трудовия договор/срочен,безсрочен или със срок за изпитване/и предхождаща дисциплинарното уволнение молба за прекратяване на трудовото правоотношение,може ли да се презумира,че работодателят правилно е наложил дисциплинарно наказание”уволнение”е относим към правилността на решението,а не към допустимостта на касационното обжалване.Посочването на предмета на делото не осъществява изискването на чл.280 ал.1 ГПК да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на настоящия спор.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това законно ли е или не прекратяването на трудовото правоотношение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 587 от 29.11.10г.,постановено по в.гр.дело № 944/10г.на Окръжен съд – Русе по жалба на К. Г. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.