О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
София,28.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3066 по описа за 2014 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. „С.”, [населено място], филиал ЦДГ „П”, [населено място], [населено място], представлявано от директора К. С. Т., чрез адв. Р. А. от АК – В., срещу въззивно решение № 62/18.02.2014 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 22/2014 г.
Излагат се доводи за неправилност на въззивното решение поради неточно приложение на материалния закон.
Насрещната страна Л. Е. А. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Бяла Слатина, уважил исковете и възложил тежестта за разноските на работодателя.
За да постанови този резултат, съдът установил, че на 12.09.2011 г. Л. А. и О. „С.”, [населено място], сключили трудов договор при условията на чл. 70, ал. 1 КТ, като А. била назначена на длъжността „старши учител“ за периода от 12.09.11 г. до 30.12.11 г. След прекратяване на договора, на осн. чл. 325 т. 3 от КТ, страните сключили втори трудов договор, отново срочен, за времето от 04.01.12 г. до 31.05.12 г., или за 4 м. и 27 дни, но за длъжността „учител“. След това бил сключен трети по ред, срочен трудов договор, с продължителност девет месеца, също за длъжността „учител“, който бил прекратен със заповед № 245/03.06.13 г., считано от 03.06.13 г., на основание чл. 325 т. 3 КТ – изтичане на уговорения срок. Съдът изложил съображения, че само за първия от серията договори може да се приеме, че е валидна уговорката за срок на действието му. Относно другите два договора не могат да се отнесат изключенията по чл.. 68 ал. 3, вр. ал. 1 КТ или по чл. 68 ал. 4 КТ.
Съдът е приел, че работата на учителя в детско заведение не е временна, сезонна и краткотрайна по смисъла на чл. 68 ал. 3 КТ, каквито са тези, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на дадено предприятие, зависят от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение. Работата на учителя, макар и в детско заведение, няма инцидентен характер, предполага последователност, непрекъснатост и е организирана в рамките на учебни години.
Прието е още, че няма как да намери приложение и изключението по чл. 68 ал. 4 КТ – при сключване на договора не са посочени конкретни причини по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР КТ, които да обуславят временния характер на трудовото правоотношение, нито такива причини обективно съществуват. Освен това, в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ срокът, за който се сключва вторият по ред срочен договор, не може да бъде по-малко от 1 година, а в случая уговореният срок на действие е девет месеца.
Работодателят е заявил икономически причини за сключване на срочните договори едва пред съда, при възникване на трудовоправния спор. Твърденията за промяната в броя на децата в ОДЗ „С.”, освен това, са останали и недоказани.
Въззивният съд е достигнал до извод, че срочният договор, по силата на чл. 68 ал. 5 КТ, се е трансформирал в безсрочен, поради което и заповедта за уволнение на осн. чл. 325 т. 3 КТ се явява незаконна. Исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение са уважени.
Според касатора, ограниченията за сключване на трудови договори за определен срок не се отнасят до второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към общините, а също така обединените детски заведения към общините следва ежегодно да разработват щатно разписание за персонала в рамките на делегирания бюджет за текущата година, което пък сочи на изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ.
В изложението е повдигнат следният въпрос: „Следва ли да се третира обединено детско заведение, който е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към общините, прилагащ системата на делегирани бюджети за текущата година, като „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, след като следва ежегодно да разработва щатното разписание на персонала, в рамките на делегирания бюджет за текущата година, което се съобразява с обр. 1, одобряван от Регионалните инспекторати по образованието?”
Касаторът счита, че по въпроса няма съдебна практика и разрешаването му ще е от значение за точното приложение на закона както и за развитие на правото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ, на която обосновава искането си касаторът за допускане на касационно обжалване.
По приложението на чл. 68 КТ и пар. 1, т. 8 ДР КТ има многобройна и непротиворечива съдебна практика. Ясно е също така, че адресати на правната норма – чл. 68 КТ, са всички работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ, доколкото няма изрично законово изключение. Обстоятелството, че работодателят е училище, детска градина или обединено детско заведение, не го поставя в привилегировано положение, нито му дава основание да пренебрегва правните норми. Организацията на работния процес няма нищо общо с възможността да се сключват срочни трудови договори и необходимостта да се спазват императивните правни норми.
Особеностите на бюджетиране на работодателя, промяната на щата му с оглед обема на работа – в случая повече или по-малко на брой деца в детското заведение, безспорно, нямат отношение към изключенията, които законодателят има предвид в чл. 68, ал. 4 КТ, съответно не се вмества в тълкуването по пар. 1, т. 8 ДР КТ. За хипотезите на временно спиране на работата, намаляване обема на работа или промяна на щата, законодателят е предвидил самостоятелни основания за прекратяване на съществуващия трудов договор.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 62/18.02.2014 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 22/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: