О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
София,09.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 962/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Б. А. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, ГО, 8-ми състав № 450/2011 г., постановено по гр. д. № 3378/2010 г., с което е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд № 2431/14.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1852/2010 г. в частта, с която на основание чл. 200, ал. 1 КТ [фирма] е осъдено да заплати на А. А. Г. ЕГН [ЕГН] и на М. А. Г. ЕГН [ЕГН] по 20 000.00 лв. на всяка от тях, а на малолетния В. А. Г. ЕГН [ЕГН], действащ чрез майка и законен представител М. С. Л. сумата 30 000.00 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени им и които ще продължават да търпят вследствие настъпилата на 10.01.2008 г. трудова злополука, довела до смърт на техния баща и наследодател А. И. Г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от деня на злополуката-10.01.2008 г. до окончателното изплащане и 480.00 лв. за разноски по делото. Отменено е решението в отхвърлителната част за разликата от 20 000.00 лв. до 50 000.00 лв. за А. А. Г. и М. А. Г. и за разликата от 30 000.00 лв. до 50 000.00 лв. за малолетния В. А. Г. и е постановено друго решение, с което посочените суми са присъдени със законна лихва и разноски по делото.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулиран правен въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно определянето на размера на дължимото обезщетение по справедливост. Поддържа се, че по този въпрос въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС по т. 11 на ППлВС № 4/68 г. Като основен материалноправен въпрос, предопределящ решението на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС е формулиран и въпросът: Основателно ли въззивният съд е приел липсата на съпричинителство от страна на пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ предвид неговите действия по време на инцидента.
За ответниците по касация А. А. Г., М. А. Г. и В. А. Г. чрез процесуален представител адвокат Б. Л. Й. е подаден писмен отговор, с който жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване. Приложени са съдебни решения и определения по чл. 288 ГПК на съдебни състави на ВКС по приложението на чл. 200 КТ и чл. 201, ал. 2 КТ.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищците са деца и наследници на починалия на 10.01.2008 г. А. И. Г., който е работил при ответника по трудов договор като „шофьор на Т.”/втора категория труд/, пострадал при трудова злополука на 10.01.2008 г. по време на изпълнение на трудовите му задължения-по молба на колегата му Л. Ч. Г. е решил да му помогне, за да извърши маневра на заден ход на Т. с ремарке с цел паркиране на товарния автомобил на свободно паркомясто на паркинг на пристанището на [населено място], Италия. По време на извършване на маневрата Г. не е успял да се предпази и е бил премазан от управляваното от колегата му превозно средство между този и друг товарен автомобил, получил тежко травматично увреждане /премазване на главата/, вследствие на което починал. Обосновано съдът е отхвърлил довода на ответника-работодател за съпричиняване на резултата от пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение по правния въпрос за прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД не е постановено в противоречие с практиката на ВС по т. 1 ППлВС № 4/68 г. Вярно е точно обратното.
Въпросът за прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ не е формулиран като правен въпрос съгласно общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС.
Искането на ответника по касация за присъждане направените за касационната инстанция разноски по делото не е документирано, поради което не може да бъде уважено.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, ГО, осми състав № 450/25.03.2011 г., постановено по гр. д. № 3378/2010 г. по касационна жалба от [фирма], с адрес за призоваване: [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: