О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1203
ГР. София, 14.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.12.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4971/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от АП – П. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/по гр.д. №262/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 8 000 лв. предявеният от Д. П. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – присъдената сума е обезщетение за неимуществените вреди, които ищецът претърпял вследствие на обвинението в престъпления по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК, по което е оправдан.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира, че въззивното решение по въпроса за размера на вредите и причинно – следствената им връзка с наказателното производство противоречи на ТР №3/05 г., ППВС №4/68 г. и константната практика на ВКС по чл.290 ГПК, цитирана и приложена към жалбата. Подробно обосновава соченото осн. по т.1 с доводи за броя на деянията и на престъпленията, за които е обвинен и съответно – оправдан ищеца, за причинната връзка на претърпяната вреда с незаконното обвинение и за неспазения общ критерий на справедливостта по чл.52 ЗЗД, с необсъждане на част от конкретните обстоятелства на случая, които сочат, че претърпените от ищеца вреди не са така тежки и определеното за тях обезщетение е завишено, при сравнение и с практиката на ВКС за подобни случаи – осн. по т.2.
ВКС намира, че сочените основания за допускане на обжалването не са налице: За да определи обезщетение в посочения размер, въззивният съд е приел, че ищецът е неосъждан и няма данни срещу него да са водени и други наказателни дела. Процесното наказателно производство е по обвинение в извършване на две тежки умишлени престъпления – по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК. Първоначално ищецът е задържан за 24 ч., а след това е взета мярка за неотклонение „подписка”. Делото е разгледано на три инстанции, като на първа инстанция ищецът е бил осъден за една от телесните повреди, а на въззивна и касационна инстанция – оправдан изцяло. Наказателното производство е продължило 1 г. и 6 месеца / м.11.12 г. – м.05.14 г./ и предизвикало у ищеца – род. през 1942 г., стрес, срам и унижение пред познати и приятели в малкото населено място – А., накърнило е градения през продължителен период от време негов авторитет сред близките му, на работата му и в обществото. След обсъждане на тези конкретно установени обстоятелства на случая въззивният съд е приел, че за репариране на моралните вреди от незаконното обвинение на ищеца следва да се присъди сумата от 8 хил. лв.
Тези изводи не противоречат на задължителната практика на ВКС по поставените въпроси:
Въззивният съд, в съотвтствие с указаното в ТР №3/05 г. , т.11, е отчел характера и тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение в две тежки престъпления по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК, като той е оправдан и за двете сочени от обвинението за съставомерни деяния /средни телесни повреди/. Изследвана е и причинната връзка между незаконното обвинение и обезщетените вреди – установени са претърпените от ищеца негативни преживявания – притеснения, шок и срам от често получаваните призовки за делото, от това, че в дома му се говорело само за това дело, от загубения авторитет в обществото. От притеснения и неудобство ищецът отслабнал и се чувствал трайно потиснат. С това въззивното решение съответства на цитираното ТР №3/05 г. и ТР №1/01 г. т.19.
В съответствие с ППВС №4/68 г. и цитираните р. на ВКС по чл.290 ГПК са обсъдени всички конкретни обстоятелства на случая – посочените по –горе негативни за ищеца обстоятелства, но и наведените от ответника по иска благоприятни такива, обосноваващи по –нисък размер на обезщетението / р. по гр.д. №593/10 г. на четвърто г.о. на ВКС/ – наказателното производство е приключило в разумен срок, взета е най- леката мярка за неотклонение „подписка”. Обстоятелствата на случая са установени от събраните по делото доказателства – събраните по наказателното дело такива / разпит на назначеното там вещо лице, на който се позовава касаторът/, не могат да се ценят от гражданския съд, заради принципа на непосредственост и публичност на гражданския процес – чл.11 ГПК / р. по гр.д. №5839/14 г. на ВКС, четвърто г.о./.
Обезщетението е определено при отчитане на конкретните обстоятелства на случая – личността на ищеца и претърпените във връзка с незаконното обвинение доказани морални вреди, при съобразяване и с обществено – икономическите условия в страната, така че присъдената сума да има реално обезщетителен / овъзмездяващ пострадалия/ характер, да служи за преодоляване на вредите – р. по гр.д. №638/12 г. на трето г.о. на ВКС..
С цитираното от касатора р. по гр.д. №5302/13 г. на трето г.о. на ВКС е присъдено по –ниско по размер обезщетение – 5 хил. лв., за вреди от незаконно обвинение по чл.152 НК, като наказателното дело е продължило над 7 години и за над 8 месеца ищецът е бил задържан под стража. Обезщетението обаче е определено за предходен спрямо този по настоящото дело период на настъпване на вредите – 1999 – 2006 г., с отчитане на стандарта на живот и покупателната стойност на парите за този период, както и на криминалното минало на ищеца, който вече бил осъждан за същото по квалификация тежко престъпление, извършено като непълнолетен. С р. по гр.д. №638/12 г. на трето г.о. на ВКС също е присъдено по-ниско по размер обезщетение – 6 000 лв. за продължило три години наказателно дело по обвинение по чл.202 НК, но отново за предходен период на настъпване на вредите – 2005-2008 г., като е отчетено и съпричиняването им от страна на пострадалия. Или във всяко от приложените решения по чл.290 ГПК, както и в обжалваното сега въззивно решение, обезщетението за неимуществени вреди е определено с оглед на конкретните обстоятелства на случая, установяващи настъпването, изражението и интензитета на вредата и обосноваващи прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Затова не е налице твърдяното от касатора противоречиво решаване на въпроса за справедливото обезщетение, като основание за допускане на обжалването – чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д.№262/15 г. от 24.06.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: