1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1203
Гр. София 15.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Зоя Атанасова
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Елса Ташева
гражданско дело № 643/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. Р. Г. от гр.В. против решение от 28.10.2009 год. по гр.дело № 2248/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 2325/10.07.2008 год. по гр.дело № 9304/2007 г. на Варненски районен съд и е уважен отрицателния установителен иск за собственост върху недвижим имот по отношение на ответницата, на основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./. В изложението към касационната жалба, на основание чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК касаторката поддържа становище, че въззивното решение е постановено без да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което била налице хипотезата на чл.281 ал. 3 ГПК, за необоснованост и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В подкрепа на становището си цитира съдебни актове-решение № 885 по гр.дело № 95/2001 г. на ІV-то г.о. ВКС, решение № 4/11.03.1998 г. на КС по конст.дело № 16/1997 г. и решение № 1162 по гр.дело № 3434/2007 г. на ІV-то г.о. ВКС, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по материалноправния въпрос за допустимостта на иска, поради отсъствие на „абсолютните положителни процесуални предпоставки-процесуална легитимация и правен интерес за ищцата”.
Ответницата по касационната жалба С. Г. Г. от гр. В. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК не съдържа точно формулирани въпроси, които да бъдат свързани с подобни и разрешени вече въпроси в съдебната практика, в цитираните касационни решения.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което искът по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен и да постанови въззивния си акт, с който го е уважил, съдът е приел, че ответницата Д. Г., като наследник на своя баща Р. К., в полза на когото е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № 153/1967 г. за процесния имот, представляващ 1 дка лозе в м.”Ваялар”, В. землище не се легитимира с право на собственост върху същия имот. Обсъждайки доказателствата по делото е обосновал извода, че имотът е бил собственост на наследодателя на ищцата-Георги Б., внесъл го в ТКЗС, по отношение на който имот е съществувала забрана за придобиване по давност.
Поставеният от касаторката съществен материалноправен въпрос за недопустимостта на иска, когато липсва правен интерес, защото ищцата не се легитимира с възстановено право на собственост върху спорния имот, не намира различен отговор в цитираните от нея касационни решения № 885 по гр.дело № 95/2001 г. и решение № 1162 по гр.дело № 3434/2007 г., поради което поддържаните в тази връзка аргументи са неоснователни.
Ищцата е предявила срещу касаторката, в качеството й на ответник отрицателноустановителен иск за собственост, касаещ спорния недвижим имот, по отношение на който в полза на наследодателя на последната има издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № 153/1967 г.
Правният интерес се установява от обстоятелството, че в полза на ищцата е издадено решение № 1168 на ПК В., за лозе от 3,353 дка, находящо се в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но за част от същия имот, а именно, имот, представляващ ПИ № 1128 по ПНИ на СО „С.” /бивша м.В.” ответницата се легитимира с нот.акт № 153/1967 г., като наследник на своя баща Р. Г.. С тези обстоятелства ищцата доказва правния си интерес от търсената защита. Ищцата има правен интерес да предяви отрицателния установителен иск срещу ответницата-касаторка, която смущава част от признатото й възстановено, с решение на ПК право върху лозе от 3.353 дка, с издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който ответницата претендира самостоятелни права на собственост върху същата част, права, възникнали по пътя на наследяването от нейния наследодател. В този смисъл въззивният съд е приел за допустима исковата защита, предприета от ищцата, с предявения отрицателен установителен иск и съдебният му акт е допустим, като постановен по допустим иск и съобразен с изразеното вече становище на касационния съд, в цитираното от касаторката решение № 885 по гр.дело № 95/2001 г. на ВКС на РБ, ІV-то г.о.
Касационният съд не коментира решение № 4 от 11.03.1993 г. на КС на РБ по конст.д.№ 16/1997 г. което е извън обхвата на понятието „съдебна практика” и „практика на ВКС”, съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК.
Цитираното касационно решение № 1162 по гр.дело № 3434/2007 г. на ВКС на РБ, ІV-то г.о. не обсъжда и не дава отговор на така поставения от касаторката материалноправен въпрос за допустимостта на установителната претенция само при наличие на правен интерес от търсена защита, затова касационният съд счете, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решени № 1305 от 20.10.2009 г. по гр.дело № 2248/2008 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Д. Р. Г. от гр.В., с вх. № 42439/16.12.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: