2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1203
гр.София, 21.09.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 249 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.06.2010г. по гр.д.№ 200/2010г., с което ОС Стара Загора е уважил искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.55 и 59 ЗЗД.
Жалбоподателя Д. Т. И. поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване на решението в частта му, с която е осъдена да заплати сумата 5 524,67 лева, ведно с лихва от 07.01.2009г. на основание чл.55 ЗЗД.
Жалбоподателите Д. Д. Д. и С. З. Д. поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване на решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.55 и 59 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният, съд като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Д. Т. да заплати на Д. и С. Д. сумата 5 524,67 лева, обезщетение за полаганите грижи и издръжка по развален алеаторен договор за времето от 13.11.1997г. до 31.12.2006г., ведно с лихва от 07.01.2009г., като е отхвърлил исковете до размер от 13 873,08 лева и изцяло за сумата 7000 лева и сумата 4 606,50 лева. Със същото решение е осъдил Д. и С. Д. да предадат владението на Д. Т. на апартамент в [населено място] като и да й заплатят обезщетение за ползуването на собственото й жилище, от което същата е била лишена, в размер на 1043,10 лева, за времето от 09.01.2009г. до 16.06.2009г. и 220,97 лева лихва за забава. Съдът е приел за установено, че с решение по гр.д.№269/1990г. на РС Раднево Дина Т. е получила в дял при делба процесния апартамент и тъй като не е разполагала със средства да изплати на бившия си съпруг сума за уравнение на дела му, същата е била заплатена от сина Д. Д. – 7 000 лева. Установено е също така, че полученото по делбата жилището е било прехвърлено от Д. Т. на сина й ищеца Д. Д., срещу поето от последния задължение за гледането и издръжката й през 1997г. с н.акт №978/1997г., по време на брака му със жалбоподателката-ищец С. Д.. Отношенията между прехвърлителката и приобретателите се влошили през 2005г. и с решение от 17.01.2007г. по гр.д.№341/2006г. на РС Раднево, влязло в сила на 31.10.2008г., сключеният между страните договор бил развален, поради което приобретателите са поддържали, че с развалянето на договора Д. Т. следва да им върне равностойността на престираните грижи, дадените вместо нея суми по делбеното дело на трето лице, както и извършените подобрения в жилището, поради отпаднало основание. Д. и С. Д. са поддържали, че са престирали грижи и издръжка в размер на 13 873 лева и са претендирали обезщетение за извършени подобрения в жилището за 4 606 лева. Прехвърлителката от своя страна е заявила с насрещни искове, искането Д. и С. Д. да й върнат владението на апартамента, на който тя е собственик след разваляне на договора, за което им е отправила и нотариална покана на 20.12.2008г. и искане за заплащане и на обезщетение за ползуването, от което е била лишена.
При тези данни въззивният съд е приел, че сумата от 7000 лева е платена от сина по делбеното дело, но това плащане не е извършено във връзка с разваления по късно алеторен договор, поради което не е доказано тя да е платена на отпаднало основание. Приел е също така, че извършените подобрения в апартамента през 2005-2007г. не са довели до увеличаване на стойността му, поради което предявеният иск с правно основание чл.72, ал.1 ЗС е неоснователен. Остойностени с паричната равностойност съгласно данните от НСИ престираните грижи и издръжка съдът е приел, че е са в размер на 5 524.67 лв., в какъвто размер предявеният иск е уважен, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, основанието е съществувало при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.
Съдът е приел за основателни и насрещните искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Прието е, че с влизането в сила на решението за разваляне на договора за гледане и издръжка собственик на апартамента е станала отново ищцата по насрещния иск – жалбоподателката Д. Т.. Ответниците по насрещния иск не са оспорили твърдението, че обитават жилището, а е била изпратена и получена нотариална покана, от когато и се дължи обезщетение за ползването на имота. Вещото лице се е съобразило с този период и е определило размера на дължимото обезщетение, което е присъдено от съда.
По жалбата на Д. Т. И..
В изложение към касационната жалба жалбоподателката Д. Т. поддържа, че съдът се произнесъл по материалноправния въпрос, за това следва ли да се определи равностойност на дължимите се престации за грижи и издръжка по един развален алеаторен договор, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но не сочи задължителна и трайна такава.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по така поставения въпрос не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В трайната практика на ВКС, намерила израз в решение № 122 от 1.XII.1986 г. по гр. д. № 91/86 г., ОСГК, решение № 65 от 8.XII.1981 г. по гр. д. № 30/81 г., ОСГК, Тълкувателно решение № 122 от 1.12.1986 г., ОСГК, се приема, че развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. По силата на обратното действие за прехвърлителя на недвижим имот съществува възможност да получи (върне) прехвърления имот, с предявяване иск за разваляне на такъв договор по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. При развалянето на двустранен договор по съдебен ред се дължи връщане на даденото по разваления договор на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Именно при съобразяване с тази практика съдът е постановил решението си по поставения от жалбоподателя въпрос.
По жалбата на Д. Д. Д. и С. З. Д..
В изложението си тези жалбоподатели поддържат, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: за дължимостта на обезщетение за направени подобрения след разваляне на алеаторен договор и за правното основание на претенция за връщане на равностойността на заплатен дълг на прехвърлител по алеаторен договор от приобретателя по договора, след развалянето на същия. Представят решения на състави на ВС по приложението на разпоредбата на чл.72 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по така поставените въпроси не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По тези въпроси е налице трайна практика на ВКС изразена в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., на Пленум на ВС и Постановление на Пленума на ВС №6/1974г.. В същата е прието, че mри развалянето на двустранен договор по съдебен ред се дължи връщане на даденото по разваления договор на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, а текстът на чл.59, ал.1 ЗЗД намира приложение например в случаите, когато държател подобри чужд имот, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание и т. н. В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Прието е също така, че извършените подобрения при постановено унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание при липса на вина на приобретателя и незнание от страна на последния за порока на придобивното основание остават да бъдат уредени на базата на неоснователното обогатяване, като специално за подобрителя следва да намерят приложение разпоредбите на чл.72 ЗС. Обратното действие на съдебния акт по унищожаването, развалянето или отменяването на придобивно основание не заличава от правната действителност както протеклата фактическа власт, така и факта на подобренията, станал при съзнанието на подобрителя, че подобрява своя вещ, придобита на валидно законно основание. За да бъде уважен иск по чл.72, ал.1 ЗС ищецът следва да установи в съдебния процес, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец. Именно съобразявайки се с тази практика съдът е отхвърлил предявените от тези жалбоподатели искове с правно основание чл.72 ЗС и чл.59 ЗЗД.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по поставените в жалбите въпроси в съответствие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-2 на решение от 24.06.2010г. по гр.д.№ 200/2010г. на ОС Стара Загора по жалби на Д. Т. И., Д. Д. Д. и С. З. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: