2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1203
София, 07.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 921/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Е. от[населено място] пазар чрез адв. В. Й. срещу решение № 354/22.03.2010 г. по гр.д. № 2526/2009 год. на Окръжен съд[населено място] ,с което е оставено в сила решението на Районен съд[населено място], постановено по гр.д. № 206/2008 год., с което е отхвърлен предявеният от З. И. М., с правоприемник И. М. Е. от[населено място] срещу А. В. А., М. Ч. Д. и двамата от[населено място] ,общ. В. дол , М. А. В. от[населено място] и Б. Б. В. от с. гр. , иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен договора за покупко – продажба , обективиран в НА №38, том ІІ, нот.дело № 1334/1998 год.на Провадийския районен съд спрямо З. И. М. и наследниците на В. А. М..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение .Според касатора с решението неправилно е прието, че намерението на ответниците да увредят ищцата З. И. М. / починала в хода на делото/ със сключения между тях договор за покупко – продажба, не е установено и на това основание е отхвърлил предявения иск. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен . Претендира и разноски .
Ответниците по касационната жалба А. В. А., М. Ч. Д. , М. А. В. и Б. Б. В., не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии по чл.280 ГПК- да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело, както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване,визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , такъв въпрос не е формулиран , а са развити доводи за неправилност на решението с позоваване на решения на ВКС и други съдилища , които според касатора подкрепят неговите съображения. Наведените доводи – оплаквания за неправилност на въззивното решение, обаче могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290ГПК,ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
В касционната жалба касаторът сочи, че с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно намерението, предназначението и знанието у длъжниците и третото лице, че сключеният между тях договор за покупко- продажба е с цел увреждане кредитора на длъжниците. Посочено е, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представените с касационната жалба решения, което обосновава основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 135,ал.3 ЗЗД – иска се отмяна на действие / извършена между ответниците сделка покупко- продажба/ , което е извършено преди да възникне вземането на ищцата кредиторка, поради което за да бъде обявено за недействително спрямо нeя е необходимо то да е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял да я увреди. Приел е ,че събраните по делото доказателства не установяват това субективно намерение за увреждане на бъдещия кредитор и на това основание предявеният иск е бил отхвърлен. На практика с поповдигнатия от касатора въпрос последният се домогва да опровергае извода на съда , че субективния елемент в хипотезата на чл. 135,ал.3 ЗЗД, не е доказан процеса. Това обаче е фактически въпрос , а не правен такъв. Правният въпрос относно изискването увреждащото действие да е било предназначено от длъжника и лицето, с което то е договаряло да увреди кредитора като елемент на фактическия състав на чл. 135,ал.3 ЗЗД, не е решен в противоречие представената с касационната жалба практика на съдилищата, доколкото решенията третират хипотезата на чл. 135,ал.1,2 ЗЗД, а не тази на чл. 135,ал.3 ЗЗД.
С оглед изложеното, не са изпълнени особените изисквания , с които процесуалният закон свързва достъпът до касационно обжалване. Поради което Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354/22.03.2010 г. по гр.д. № 2526/2009 год. на Окръжен съд[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: