4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1204
гр. София, 29.10.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4888 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. против решение № 1024/16.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 1353/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Съдът е приел, че исковете са неоснователни.
Касаторът е работил по трудово правоотношение с [фирма] [населено място] на длъжност „моряк”. Със заповед № 544/07.11.2012 г. на работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.188, т.3 КТ вр. с чл.187, т.2 пр. 2 КТ, а именно, за уронване на доброто име на предприятието, за неизпълнение на трудови задължения, предвидени в чл.45, ал.1 и чл.47, ал.1 ЗМ и чл.190, ал.1, т.7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Дисциплинарното нарушение на ищеца се изразява в това, че на 01.10.2012 г., като моряк на фериботен комплекс „Героите на О.” е свалил от кораба предварително закупени от него 120 стека цигари, всеки с по 10 кутии от пристанище Поти, като не е изпълнен предвидения в Закон за митниците ред за превозване на цигарите до митнически пункт и декларирането на същите пред митническите органи. Заповедта за уволнение е мотивирана, като в мотивите към същата е посочено нарушението не само като законово основание за налагане на наказанието, а и като факти, въз основа на които е констатирано същото. Не се е спорило в процеса, че на работника са взети писмени обяснения за нарушението, както и че същия е запознат с дисциплинарното производство против него.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът е приел, че нарушението на трудовата дисциплина е налице, тъй като длъжностната характеристика на ищеца го е задължавала да изпълнява добросъвестно професионалните си задължения, както и правилата по колективния трудов договор, в който изрично са записани като забранени митнически нарушения и контрабанда на стоки. Освен гореизложеното, съдът е приел, че работодателят коректно е цитирал нормите на Закона за митниците, които е нарушил с деянието си работника, като и в този смисъл е прието, че е налице злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. Въз основа на тези свои изводи, съдът е приел, че правилно и в пълно съответствие с нормата на чл.190 КТ е определено и наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Сочения въпрос е може ли след като е издадена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и заповедта е връчена на наказания, съдът да събира нови доказателства, които не са отразени в самата заповед, както и мотивиране на заповед с позоваване на друг документ, който не е станал достояние на ищеца. По този правен въпрос, съдът приема, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На първо място, при изследва в процеса съществуването на дисциплинарното нарушение, в хода на процеса е допустимо събирането на доказателства, при спазването на процесуалните правила за това във времево отношение, като в тази насока съществува константна и трайна съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава. В тази насока, съдът е процедирал в съответствие с тази практика, като освен това, в мотивите на съда, относно извършването на дисциплинарното нарушение не се сочат нови доказателства, като е прието, че не се спори относно фактите по делото, водещи до извода за извършването на деянието, съставляващо дисциплинарно нарушение.
Сочи се, че съдът е приел, че заповедта е мотивирана, като се твърди, че според касатора това не е така. В тази насока се сочат решения на ВКС и окръжни съдилища, като се твърди касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Така поставения въпрос не е правен, а фактически, доколкото в мотивите си съдът е приел, че заповедта е мотивирана, като е посочил и защо е приел това – в заповедта се съдържат както фактите, въз основа на което съдът е приел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, както и в какво се изразява от правна страна това нарушение. Въпросът, дали фактите отговарят на действителното положение е фактически, и не подлежи на проверка в производството по допустимост на касационното обжалване, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е касационно основание по чл.280 ГПК, т.е. наличието или не на необосновано съдебно решение следва да се преценява едва след като са налице основания за допустимост на обжалването, по критериите на чл.280 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски в размер на 310 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1024/16.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 1353/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА С. С. Д. съдебен адрес [населено място], [улица], адв. П. П. да заплати на [фирма] [населено място], сумата 310 /триста и десет/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.