О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1205
С. 12.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.783 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №ІІІ-21 от 14.02.11г. по гр.д.№2201/10г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение №200 от 25.10.10г. по гр.д.№652/07г. на Несебърския районен съд, в частта, с която е била изнесена на публична продан допуснатата до делба сграда №515500.501.302.4, построена в ПИ №515500.501.302 по кадастралната карта на [населено място]. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която районният съд е присъдил в полза на съделителката А. Г. М. сума в размер на 400лв. по незаявена от нея претенция с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС. След частична отмяна на решението на районния съд по претенцията на А. М. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, въззивният съд е присъдил по нея още 304,41лв., над присъдените от първата инстанция 461,59лв., или общо 766лв., като е оставил в сила отхвърлителното решение на районния съд за разликата до пълния предявен размер от 25 000лв.
Въззивният съд е приел, че предмет на делбата е гараж, който е неподеляем, затова следва да бъде изнесен на публична продан. Обсъдено е и обстоятелството, че гаражът е бил преустроен като търговски обект, но към момента на подаване на исковата молба не се е ползвал като такъв, бил е занемарен и се е нуждаел от ремонт, за да се ползва отново като магазин. Освен това – по делото не са представени доказателства за промяната на предназначението му съгласно техническите правила и нормативи по З. /отм./ и ЗУТ, затова следва да се приеме, че делбеният имот е гараж, а не магазин. По тази причина не е обсъден предложеният от вещите лица вариант за бъдещо обособяване на два магазина и възможността за разпределението им между съделителите с цел избягването на публичната продан. Изложено е и допълнителното съображение, че с решението по допускане на делбата са определени три самостоятелни квоти на съсобственост, на които съответстват три дяла, а предложението на вещите лица е за обособяване на два дяла, които са недостатъчни за разпределение между съделителите.
Прието е, че претенцията по сметки на А. М. за сумата от 25 000лв. има правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като тя иска да бъде обезщетена за лишаването и от ползването на общия имот през процесния период. По тази претенция не могат да бъдат присъждани част от гражданските плодове, които другите съсобственици са получавали от имота, тъй като това е друга претенция – по чл.30, ал.3 от ЗС, каквато не е предявявана. Основателна е обаче претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС. За процесния период съделителите П. и И. Х. дължат на А. М. сумата от 766 лв., определена на база ползването на имота съобразно неговото предназначение като гараж, а не според фактическото му ползване за част от периода като търговски обект.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. М.. Тя счита, че при извършването на делбата, въззивният съд е следвало да се съобрази с фактическото състояние на сградата като магазин, а не с правното и състояние като гараж. Следвало да се обсъди възможността за обособяване на два реални дяла от магазина, единият от които да се възложи в общ дял на ищците, а другият – в дял на жалбоподателката. При определяне на сумата, която се дължи по предявената от нея претенция по сметки, също следвало да се отчете фактическото положение на сградата като магазин. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по следните въпроси:
1.При извършване на делбата следва ли съдът да съобрази действителното фактическо състояние на делбената вещ, или да се произнесе съобразно правното и състояние – противоречие с решение №540/30.07.97г. по гр.д.№297/97г. на ВКС, І ГО; решение №56 от 03.02.97г. по гр.д.№1018/96г. на ВКС, І ГО и решение №102/09.02.76г. по гр.д.№1165/75г. на ВС, І ГО.
2.Следва ли делбеният имот да бъде изнесен на публична продан с оглед ликвидиране на създалата се съсобственост, ако е налице предпоставка и има практическа възможност да бъде извършена делба по колена, съответно – да бъде поставен общ дял на съделителите –съпрузи – противоречие с решение №151 от 04.02.10г. по гр.д.№3240/07г. на ОС Пловдив, както и решение №177 от 19.05.91г. по гр.д.№1455/90г. на ВС, І ГО и решение от 27.12.02г. по гр.д.№63/02г. на Д..
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се поддържа по въпроса: Как следва да се определи обезщетението за лишаване от ползването на вещта – съобразно действителното фактическо положение, или съобразно правното положение.
Ответниците в производството П. Г. Х. и И. С. Х. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва противоречива съдебна практика по първия въпрос, поставен в изложението към касационната жалба. Съдебните решения, на които се е позовала жалбоподателката, съдържат произнасяне по други въпроси – за възможността да се допусне до делба незаконен строеж – решение №540/30.07.97г. по гр.д.№297/97г. на ВКС, І ГО и решение №102/09.02.76г. по гр.д.№1165/75г. на ВС, І ГО, както и за възможността незаконни строежи, подлежащи на узаконяване, да бъдат предмет на разпоредителни сделки – решение №56 от 03.02.97г. по гр.д.№1018/96г. на ВКС, І ГО. Тази проблематика не е предмет на спора по настоящото дело.
По делото не се поставя и въпросът дали делбата може да се извърши чрез групиране на наследниците по колена. Това е така, тъй като в случая наследниците са само двама, а освен това съсобствеността е смесена и не произтича само от наследствено правоприемство. Затова решение №177 от 19.05.91г. по гр.д.№1455/90г. на ВС, І ГО, в което се разглежда изискването делбата да се извърши преди всичко по колена, е неотносимо към спора по настоящото дело. Не следва да се допуска касационно обжалване и по другата част от втория въпрос – за възможността съпрузите да бъдат групирани от съда за получаване на общ дял с цел избягване на публичната продан. Решаващият извод на въззивния съд за невъзможността делбата да се извърши чрез разпределение е в това, че допуснатият до делба имот е неделим и само като допълнително съображение е изложено и виждането, че дори да се обособят два дяла, те няма да са достатъчни, при наличие на трима съделители, единият от които има както наследствен дял, така и друг дял в съпружеска имуществена общност. Освен това – решение №151 от 04.02.10г. по гр.д.№3240/07г. на ОС Пловдив, на което се е позовала жалбоподателката, не е влязло в сила, напротив – отменено е от ВКС и затова то не може да служи като пример за противоречива съдебна практика и като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Няма данни за влизане в сила и на решение от 27.12.02г. по гр.д.№63/02г. на Д., затова то също не може да послужи като основание за допустимост на касационното обжалване, съгласно приетото в ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС. Освен това – решението също разглежда въпроса за извършването на делбата по колена, който не възниква в настоящия случай.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос. По прилагането на чл.31, ал.2 от ЗС има утвърдена съдебна практика, която не се нуждае от промяна, затова разглеждането на настоящия спор от ВКС няма да бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІІ-21 от 14.02.11г. по гр.д.№2201/10г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: