О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1205
гр.София, 29.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5155/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Р. Я. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 816 от 29.04.2014 г. по гр.д.№ 1104/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 6911/ 2013 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма], [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 285/ 05.02.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор на електрооборудване”, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 319,80 лв.
Жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато по материалноправния въпрос какъв е срокът за предявяване на иск за възстановяване на предишната работа на незаконно уволнен работник – двумесечен или 3-годишен. Счита, че по този въпрос има противоречива практика на ВКС и по него е образувано тълкувателно дело № 1/ 2014 г. на ОСГК на ВКС.
Ответната страна оспорва жалбата като поддържа, че поставеният въпрос е без значение за изхода от спора, тъй като тълкувателното дело касае само хипотеза, когато искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е предявен самостоятелно, а не когато е съединен с иск за признаване на уволнението за незаконно.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд приел, че ищецът е работил в ответното дружество въз основа на трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата със заповед, връчена на 05.02.2013 г. Тъй като искът за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му е предявен на 19.04.2013 г., срокът по чл.358 ал.1 т.2 КТ е пропуснат и поради това претенцията следва да се отхвърли. Останалите искове са обусловени от този за отмяна на уволнението и поради това също са неоснователни.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от жалбоподателя правен въпрос обуславя въззивното решение, но не се разрешава противоречиво от съдилищата, нито е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Противоречива практика има по въпроса за давностния срок за предявяване на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност (чл.344 ал.1 т.2 КТ), когато този иск е предявен самостоятелно, след като преди това е бил уважен иск за отмяна на уволнението като незаконно с влязло в сила решение (чл.344 ал.1 т.1 КТ). Ако двата иска са съединени, срокът за предявяването им е този, относно споровете за законността на прекратяването на трудово правоотношение (чл.358 ал.1 т.2 КТ) и по този въпрос съдебната практика е установена и не е противоречива. Тази практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение и няма основания за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 816 от 29.04.2014 г. по гр.д.№ 1104/ 2014 г.
ОСЪЖДА Р. Я. Т., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], 340 лв (триста и четиридесет лева) – възнаграждение за юрисконсултско представителство в касационното производство, на основание чл.78 ал.8 ГПК и чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: