3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1206
София, 18.11.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1039/2010г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на РБ срещу решение от 02.12.2009г. по гр.д.№ 1868/2009г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос, разрешаван е противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 24.04.2009г. по гр.д.№987/2008г. на Софийски ГС, е осъдил П. на РБ да заплати на В. Н. сумата 8000 лева неимуществени вреди и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 15 000лева, обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Съдът е изложил съображения, за това че от значение при определяне на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в случая е фактът, че наказателното производство е продължило 5 години, като с присъда от 20.04.2005г., влязла в сила на 26.09.2006г. по НОХД№271/2004г. на Софийски военен съд е оправдан по обвинение по чл.131, ал.1, т.2 НК- да е причинил лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, в качеството си на главен сержант от РПУ-СДВР-МВР.Съдът, за да определи размера на дължимото се обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по справедливост, е съобразил обстоятелствата, че на същият е било уронено доброто му име, затворил се е в себе си и, депресирал се е.
В изложение към касационната си жалба П. на Република България поддържа като основание за допускане на касационното обжалван въпросът за справедлино обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 17.03.2008г. по гр.д.№72/2008г. на В. ОС, решение от 31.05.2004г. по гпр.д.№72/2003г. на ВКс и решение от 03.02.2009г. по гр.д.№816/2008г. на ВКС, в които саопредлени други размери на обезщетения по чл.2,т.2 ЗОДОбВ, но не по идентични случаи.
При така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по материалноправен въпрос от значение за спора относно “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, но в съответствие с практиката на ВКС. В представените решения на състави на ВКС, както и в задължителната практика на ВКС-решение от 27.05.2010г. по гр.д.№5076/2008г., решение от 12.10.2010г. по гр.д.№1210/2009г. на ВКС, решение от 21.09.2010г. по гр.д.№3137/2008г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. и решение от 22.10.2010г. по гр.д.№1927/2009г. на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с практиката на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца имуществени вреди, които също се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. Именно поради това, не е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като не е налице противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма, каквото вече е извършено по поставения въпрос. Както вече бе посочено по-горе формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решение от 02.12.2009г. по гр.д.№ 1868/2009г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ, по жалба на П. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: