3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1206
гр. София, 29.10.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4716 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. П. против решение № 2205/26.03.2013 г. постановено по гр.д.№ 16126/2011 г. от І-ви брачен състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Предмет на касационното обжалване е въззивно решение, с което въззивен съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК – за определяне местоживеене на малолетно дете при ищеца и за предоставяне на упражняване на родителските права по отношение на същото дете на бащата, касатор в настоящото производство. Съдът е приел, че малолетното дете на двете страни по делото, следва да живее при майката, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което са предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето на майката. За да достигне до този извод, съдът е приел от правна страна, че за определяне това, на кой родител да бъдат предоставени за упражняване родителските права, правно релевантен е интересът на детето. Съдът е обсъдил данните по делото, установяващи родителските качества на всеки един от двамата родители, като е достигнал до извод, че и двата са в състояние да полагат грижи по отглеждането и възпитанието на детето, но е приел, че със своето поведение, бащата ограничава контактите на детето с майката и осъществява активно поведение, насочено към отчуждаване на детето от неговата майка, което поведение съдът е отчел като лошо упражняване на родителски права и липса на достатъчен родителски капацитет. От друга страна, съдът е приел, че майката притежава качествата, необходими за отговорни и всеотдайни грижи по отношение на малолетното дете. Съдът е приел, с оглед и доказателствената тежест в процеса, че бащата не е представил достатъчни доказателства, установяващи от една страна неговите по-добри качества по отглеждане на детето, с оглед неговия интерес, както и такива, установяващи лошите качества на майката. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е приел, че в интерес на детето е, родителските права да бъдат предоставени за упражняване от майката.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът твърди, че съдът не е преценил правилно доказателствата по делото и въз основа на тях не е направил правилна преценка относно интереса на детето, по отношение на това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права. Твърди се, че в тази насока съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС №1/1074 г., касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Независимо, че е поставен конкретен въпрос, който да съставлява общо основание за допустимост, с оглед характера и вида на производството, съдът служебно е длъжен да прецени дали постановеният въззивен акт е в интерес на детето. Отговорът на този въпрос е положителен, защото постановеното решението е в съответствие с установените с ППВС № 1 от 12.11.74 г. по гр. д. № 3/74 г. критерии. Съгласно ППВС № 1/74 г. за всеки разглеждан случай са от значение съвкупността от установените конкретни по делото обстоятелства.В разглеждания случай – при преценката си съдът е обсъдил всички съотносими обстоятелства, свързани с възпитателските качества на всеки един от родителите, начина им на живот, продължителността и ефективността на полаганите грижи към детето, изразената готовност да живее с него /не само като заявление, но и като реално предприети действия за това/, обсъдил е с каква помощ разполага всеки един от родителите от трети близки до детето лица, съобразил е социалната им среда /включително бит, нрави, условия на живот/, жилищно-битовите условия на всеки един, финансовите възможности, евентуалните опасности и наличието на стресиращи обстоятелства, въз основа на което е направил извода си, че по-подходяща, за да бъдат гарантирани интересите на детето е спокойната, позната и сигурна среда при майката.
Останалите доводи в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване представляват оплаквания по същество на спора, както и интерпретиране на доказателства по делото, чиято проверка не е допустимо да се извърши в настоящото производство, както и не подлежат на обсъждане представените след образуването на касационното производство с допълнителна писмена молба писмени доказателства от касатора.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2205/26.03.2013 г. постановено по гр.д.№ 16126/2011 г. от І-ви брачен състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.