ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1206
гр. София 30.10.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 23.09.2015 (двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3211 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 53/26.02.2015 година на Апелативен съд Велико Търново, гражданска колегия, постановено по гр. д. № 62/2015 година, касационна жалба с вх. № 1414/08.06.2015 година.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 18.12.2014 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 15/2012 година, с което е оставено без уважение искането на касатора за извършване на поправка на две очевидни фактически грешки допуснати в решение № 37/23.03.2012 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по същото дело. В касационната жалба се излагат доводи за това, че решението на Апелативен съд Велико Търново е неправилно, поради което трябва да бъде отменено като се постанови друго, с което искането на [фирма] [населено място] по чл. 247 от ГПК за поправка на допуснати в решението на Окръжен съд Велико Търново очевидни фактически грешки бъде уважено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Д. чрез о. у. на о. В. Т. е подал отговор с вх. № 2051/26.05.2015 година, в който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, а ако това не бъде възприето се твърди, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 05.03.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 1414/08.06.2015 година, като е подадена по пощата на 06.04.2015 година. Поради това и тъй като 05.04.2015 година е неприсъствен ден с оглед на разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С влязло в сила на 07.05.2013 година решение № 37/23.03.2012 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 15/2012 година Д. чрез о. у. на о. В. Т. е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 34 581.70 лева, пропуснати ползи в размер на възможния пазарен наем от продадения на 05.04.2006 година имот-трети етаж от сграда в [населено място]., [улица], със застроена площ от 328 м2 със съответните части от общите части на сградата, на сутеренен етаж и терена, представляващ урегулиран поземлен имот І–2316, в кв. 305 по подробния устройствен план на града, за времето от 14.09.2005 година до датата на сключване на договора за продажба-05.04.2006 година. Със същото решение е отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] срещу Д. чрез о. у. на о. В. Т. иск за сумата от 1 052.55 лева лихва за забава върху вземането за възможния пазарен наем и задържания депозит. [фирма] [населено място] твърди, че са допуснати фактически грешки в двата диспозитива като в първия неправилно са включени прилежащите към етажа общи части на сградата, на сутерена и терена, а във втория неправилно е включен задържания депозит. Твърди, че както общите части, така и задържания депозит не са били включени в предмета на исковото производство и по отношение на тях не са събирани доказателства.
Съставът на Окръжен съд Велико Търново е оставил без уважение молбата на [фирма] [населено място] за поправка на допуснати в решение № 37/23.03.2012 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 15/2012 година очевидни фактически грешки като е посочил, че ако това бъде направено ще се промени волята на съда по съществото на спора. Този извод е възприет и от състава на Апелативен съд Велико Търново като е посочено, че поправката на решението по реда на чл. 247 от ГПК от съда, който го е постановил се състои в отстраняване на противоречия между действителната воля, формирана в мотивите на решението и тази, отразена в диспозитива на решението. При това грешката не трябва да засяга решаващата воля на съда. Посочено е, че твърдените в молбите несъответствия между исковата молба и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза с направено искане за замяна на текст от осъдителния диспозитив с друг текст, който не е отразен в мотивите на решението, а самият молител е посочил, че е част от договора за продажба на процесния имот, на който се основава исковата претенция, не са основания за постановяване на решение по чл. 247 от ГПК. Наведените в молбата по чл.247 от ГПК несъответствия между приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и формираната воля в мотивите и нейното външно отразяване в диспозитива на решението в отхвърлителната му част, са такива които могат да бъдат предмет на проверката на правилността на решението с въззивна жалба против решението в тази част, каквато не е подадена от [фирма] [населено място].
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че решението на Апелативен съд Велико Търново е постановено при несъобразяване на задължителните указания по т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, съгласно които страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Сочи, че поради това не съществува друг начин при такова решение да се коригира порокът на същото, израняващ се в произнасяне по непредявени от ищеца претенции, освен по реда на чл. 247 от ГПК. При това твърди, че никъде в мотивите си съдът не излагал доводи за прилежащите към етажа общи части на сградата, на сутерена и терена, както и за лихвата за забава върху задържания депозит. С оглед на това трябва да се приеме, че правният въпрос, който според касатора е бил включен в предмета на спора, обусловил е изводите на съда и е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд е този за начина за отстраняване на порока на решение, с което съдът се е произнесъл, в полза на ищеца по вземане, което не е било надлежно въведено в спора между страните, без същото да е обсъждано и без по него да е формирана воля в приложените към решението мотиви. Така уточнения по реда на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС въпрос обаче не обуславя допускането на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Велико Търново. Последното е съобразено със съществуващата задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната от съда воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята, както и че грешката на съда при формирането на волята му не е такава по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК. При това е отчетено, че чрез извършването на поправка на такава грешка не може да бъде заместена волята на съда с друга такава, различна от вече изразената в решението или да се постигне отпадането на последиците от същата. Формираната от съда воля по спора намира външно изражение чрез установените с чл. 236, ал. 1 от ГПК елементи от съдържанието на решението. Затова очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, ще е налице когато е допусната техническа грешка при изписването на някой от тези елементи, пропуснато е да бъде отразен някой от тях или пък е пропуснато да бъде отразено становище на съда, което личи от мотивите към решението. Поправката на същата не може да доведе до промяна на вече изразената от съда воля, поради това същата е възложена на съда постановил решението, а не на въззивната или касационната инстанция. Основното изискване е тази грешка да е фактическа, а не правна. Произнасянето на съда по вземане, което не е било предявено от ищеца не представлява очевидна фактическа грешка, а правна такава, поради което не може да бъде поправена по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК. В случаите, когато съдът е излязъл извън предмета на спора като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца или се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран постановеното решение е недопустимо. Този порок на решението подлежи на отстраняване по реда на инстанционния контрол. При това се цели отпадането на правните последици от недопустимото произнасяне, което по същество води до изменение на изразената от съда постановил решението воля. Затова, в случаите, когато е налице порок на решението, водещ до неговата недопустимост, той не може да бъде отстранен по реда на чл. 247 от ГПК, а само по реда на въззивното или касационно обжалване. В случаите, когато това не е направено недопустимото решение влиза в сила и обвързва страните по него като това обвързване не може да отпадне чрез провеждане на производство по чл. 247 от ГПК. Съставът на Апелативен съд Велико Търново е съобразил, че обезщетението за пропуснати ползи от общите части на сградата и мораторната лихва върху задържания депозит могат да бъдат самостоятелни вземания, поради което чрез исканото от [фирма] [населено място] заличаване на същите от решението ще се стигне до промяна на изразената от съда воля. Правилни са изводите на съда, че ако съдът се е произнесъл, без да е надлежно сезиран за тези вземания този порок на решението му е могъл да бъде отстранен по реда на инстанционния контрол, а не по реда на чл. 247 от ГПК. В случая решение № 37/23.03.2012 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 15/2012 година е било предмет на въззивно обжалване в осъдителната си част, по което е постановено решение № 209/13.07.2012 година на Апелативен съд Велико Търново по гр. д. № 224/2012 година. От своя страна въззивното решение е било предмет и на касационен контрол като с определение № 565/07.05.2013 година на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1161/2012 година не е допуснато до касация. Във всяко едно от тези производства съдът служебно следи за допустимостта на съдебното решение в обжалваната му част-чл. 269, изр. 1 от ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. При това не съществува ограничение за страната, в чиято полза е постановено недопустимото решение да изложи доводи в тази насока, от която възможност [фирма] [населено място] не се е възползвало. Предвид на това решението на Окръжен съд Велико Търново е влязло в сила, включително и в частта му, в която според касатора е налице произнасяне по непредявени искове за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от прилежащите към етажа общи части на сградата, на сутерена и терена и за лихва за забава върху задържания депозит. Въпросът дали [фирма] [населено място] е имало възможност да обжалва само мотивите на решение № 37/23.03.2012 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 15/2012 година не е бил разглеждан от Апелативния съд Велико Търново в производството по чл. 247 от ГПК и не е обусловил изводите му. При това дадените с т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС указания са неотносими към производството по чл. 247 от ГПК, тъй като чрез обжалване само на мотивите не може да бъде изменен диспозитива на решението като от него бъдат премахнато произнасянето, което според касатора е извън предмета на спора. Чрез самостоятелното обжалване на мотивите на решението, ако такова би било допустимо, може да се постигне само евентуално изменение на основанието, на което е уважен иска или те да бъдат допълнени, ако е налице пропуск за обсъждане на даден факт или доказателство. Липсата на конкретни мотиви за част от изразената воля на съда, каквото обстоятелство се твърди от касатора, е основание за евентуална неправилност на решението, а не сочи на допусната очевидна фактическа грешка. Такава неправилност на решението подлежи на отстраняване по реда на инстанционния контрол и в тази връзка са указанията по т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, че е недопустимо самостоятелно обжалване на мотивите, от страната в чиято полза е постановено решението, ако то самото не се обжалва. Същите обаче са неотносими към спора за това, по кой ред трябва да бъде отстранена нередовността на решение, при което според касатора е налице произнасяне по непредявени претенции. Още повече, че с решение № 37/23.03.2012 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 15/2012 година искът за лихва за забава върху задържания депозит е бил отхвърлен, поради което [фирма] [населено място] е имало правната възможност да го обжалва в тази му част, при което обжалване да се прецени и допустимостта на решението.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК обстоятелства за допускане на касационно обжалване на решение № 53/26.02.2015 година на Апелативен съд Велико Търново, гражданска колегия, постановено по гр. д. № 62/2015 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото [фирма] [населено място] ще трябва, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да заплати на Д. чрез о. у. на о. В. Т. сумата от 200.00 лева адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53/26.02.2015 година на Апелативен съд Велико Търново, гражданска колегия, постановено по гр. д. № 62/2015 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да заплати на Д. ч. о. у. на о. В. Т. сумата от 200.00 лева адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.