О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1206
София 26.08. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 628 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор С. Г. Я. от О. прокуратура Пазарджик срещу въззивно решение № 51/03.02.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 27/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните и Н. И. С. чрез адв. М от АК – Пазарджик е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК за липсата на основания да се допусне касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пазарджишкият окръжен съд, като е потвърдил решението на първостепенния Пазарджишки районен съд, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н. И. С. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ в размер на 1 500 лв., както и съдебно-деловодни разноски от 120 лв.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът се обосновава с въпроса дали може да се уважи иска по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ при недоказаност на вредите, причинно-следствената връзка, размера на обезщетението, „както и основанието на иска”.
Сочи на противоречие с решение № 609/27.10.2006 г. по гр. Д. № 237/2006 ОС Пазарджик и решение на РС Пазарджик по гр.д. № 219/2007 г., по които съдилищата са отхвърлили искове по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ поради недоказана причинно-следствена връзка.
Наличието на вреди, техният вид и размер и на причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, са елементи от фактическия състав на деликта, включително и на специалния иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. Щом е така и уважаването на иска зависи от тяхното установяване.
Следователно, поставените от касатора въпроси принципно са от съществено значение по всеки един подобен иск. В случая, обаче, разглеждането им не се налага чрез допускане на касационното обжалване, защото въззивният съд не е приел нещо различно. Касаторът не е съгласен със заключението по обжалваното решение, че ищецът е претърпял неимуществена вреда, чийто размер е 1500 лв. и тя е пряка последица от прилвичането му като обвиняем и осъждането за престъпление, за което по-късно е оправдан от Върховния касационен съд в производство по чл. 420, ал. 2 сл. НПК, но това не е основание за допускане на касационно обжалване. Не са изведени материалноправни и/или процесуално правни въпроси, които въззивният съд при достигане на горните правни изводи, да е разрешил в противоречие с приложените две решения на РС Пазарджик.
Относно тях следва да се посочи още, че те не са влезли в сила – обжалвани са пред съответната въззивна инстанция. Следователно, не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Законодателят е имал предвид влезли в сила съдебни актове, защото само тогава има окончателно разрешение по спора и съответно, могат да се установят въпросите, по които съдилищата са се произнесли и те сочат ли на противоречиво решаване с обжалвания съдебен акт.
При така изложените съображения, не са налице условията за допускане на касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в производството съдебно-деловодни разноски – 150 лв. заплатен адвокатски хонорар
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор С. Г. Я. от О. прокуратура Пазарджик срещу въззивно решение № 51/03.02.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 27/2009 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. И. С. сумата в размер на 150 лв., сторени от него съдебно-деловодни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: