О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1207
София,15.12.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 981 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. от[населено място] срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 26.10.2009г. по гр.д.№471/2009г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по въпроса дали спирането на давността за придобиване на общински имот към 01.06.2006г. и последващото спиране на давността до 31.12.2011г. има обратна сила и за общински имоти,прехвърлени на трети лица до тази дата /31.05.2006г./,както и по въпроса следва ли досежно възможността да бъде придобита по давност реална част от парцел да се зачита владението,осъществено преди 24.03.2000г.,когато влиза в сила изменението на чл.59,ал.1 З./отм./,които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационна жалба Т. С. Д. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Д. Д. Д. срещу Т. С. Д. иск за установяване,че Д. Д. Д. е собственик на реална част от дворно място с площ от 471.5 кв.м.,съставляваща източната част от УПИ VІІІ-407 в кв.37 по плана на[населено място],[община],целият с площ от 943кв.м.
Прието е,че в полза на Д. Д. Д. и на трето,неучаствуващо в производството лице /П. И. Д./ през 1972г. е учредено право на строеж върху държавен имот в парцел VІ,кв.46 по плана на[населено място],идентичен с процесния УПИ VІІІ-407,като през 1975г. същите са си разпределили ползуването върху имота и оттогава Д. Д. Д. упражнява фактическа власт върху процесната реална част от имота, която е възможно да бъде обособена в самостоятелен парцел. С договор за продажба на общински недвижим имот от 26.05.2006г. [община] е продала на Т. С. Д. УПИ VІІІ-407,като по делото не е спорно,че преди извършване на продажбата имотът е бил държавна или общинска собственост.
Прието е,че ищецът не може да стане собственик на процесния имот на основание давностно владение на първо място поради обстоятелството, че имотът е бил държавна или общинска собственост,която невъзможност следва от разпоредбата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността ДВ.бр.46/2006г.,в сила от 01.06.2006г.,изм.бр.105/2006г., бр.113/2007г.,в сила от 31.12.2007г.,бр.109/2008г.,в сила от 31.12.2008г./, който постановява,че давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. Взето е предвид и обстоятелството,че този закон е влязъл в сила на 01.06.2006г.,т.е. в деня,в който изтича последният ден от десетгодишният срок от влизане в сила на ЗДС и ЗОС и от влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.86 ЗС,които разрешават придобиване по давност на имоти,частна държавна или общинска собственост. В този смисъл и поради факта,че за да е налице фактическият състав на чл.79,ал.1 ЗС следва да е изтекъл и последният ден от десетгодишния срок,е прието,че в случая предпоставките на чл.79 ЗС не са налице. Прието е също така,че процесната част от УПИ VІІІ-407 не може да бъде придобита по давност дори да не беше държавна или общинска собственост,тъй като при действието на чл.59 З./отм./ е установена забрана за придобиване по давност на реално определени части от парцели,която е действувала до изменението на тази разпоредба,обн.ДВ. бр.34/2000г.,когато е разрешено реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места да могат да се придобиват по давност,ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени в правилника за прилагане на закона. От 2000г. до 2007г., когато е предявен искът изискуемият от закона десетгодишен давностен срок не е изтекъл.
В обжалваното решение следователно съдът не е излагал съображения,че спирането на давността по смисъла на §1 ДР ЗС има обратно действие по отношение на имоти,които са били прехвърлени на трети лица преди 31.05.2006г. Подобен въпрос по делото не е бил разрешаван,а оттам и не би могъл да обуслови нито крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск,нито наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като наличие на основание за допускане на касационно обжалване може да обуслови само въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и който е обусловил крайния му извод за основателността на предявения иск. Изложени са съображения за невъзможността да бъде придобит по давност имот,общинска собственост, както и имот,който представлява реална част от парцел.
Не може да бъде споделена и тезата,че както въпросът за обратното действие на установеното в §1ДР ЗС спиране на давността, така и въпросът за възможността да бъде зачетено владението върху реална част от парцел, осъществено преди 24.03.2000г.,когато влиза в сила изменението на чл.59,ал.1 З./отм./ са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК един матералноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото, когато разглеждането на този въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и когато законите са непълни,неясни или противоречиви с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4/. В случая нито една от тези хипотези не е налице,тъй като въпросът за придобиване правото на собственост върху общински имот по давност в периода до 01.06.2006г.,както и въпросът за възможността да бъде придобита по давност реална част от парцел /урегулиран поземлен имот/ многократно са разглеждани от съдилищата по повод спорове за собственост и винаги са разрешавани с оглед правните последици на конкретните установени по делото факти. В случая не е налице хипотеза,която да налага специфично тълкуване, различно от даваното в практиката по тези въпроси,като следва да се отбележи,че разпоредбите на чл.59 З./отм./,чл.86 ЗС,§1 ДР ЗС не са неясни. Становището на съда по приложението на тези разпоредби съответствува на преобладаващата съдебна практика,а касаторът не сочи наличие на противоречиви разрешения,нито се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от С. окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 26.10.2009г. по гр.д.№471/2009г. по описа на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: