4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1207
С., 3.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4210/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община [населено място] против въззивно решение № 228 от 17.04.2013 г. по в. гр. дело № 85/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1699 от 14.11.2012 г. по гр. дело № 3892/2012 г. на Плевенски районен съд, с което Община [населено място] е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] представлявано от управителя С. И. К. сумата 12 267,13 лв. обезщетение за пропуснати ползи поради лишаване на ищеца от ползване и владение на осем броя модули за обществено обслужване в [населено място], спирка „Дом на книгата” по договор от 19.06.2000 г. за учредяване възмездно право на ползване върху общински терен за периода 01.07.2007. – 30.09.2007г. ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 29.06.2012 г. до изплащане на задължението и да заплати сумата 11158,78 лв. обезщетение за пропуснати ползи поради лишаване на ищеца от ползване и владение на деветнадесет броя рекламни пана в [населено място], на спирка „Дом на книгата” по договор от 19.06.2000 г. за учредяване възмездно право на ползване върху общински терен за периода 01.07.2007г. – 30.09.2007г. ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 29.06.2012 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос – следва ли при иск за пропуснати ползи по чл. 82 ЗЗД като обезщетение за вреди да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца, или то може да се предполага. Жалбоподателят поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен съобразно практиката на ВКС. Излага съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 82 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, според която, за да е налице пропусната полза трябва да съществува сигурност за увеличение на имуществото, с оглед на нормалното в оборота състояние. Печалбите, които увреденият или кредиторът е можел да получи по други правоотношения, но които са били осуетени поради неизпълнението или противоправното извънсъдебно поведение могат да имат характер на пропуснати ползи, стига получаването им да е сигурно.
Установено е по делото, че Община [населено място] е уведомила наемателите на процесните павилиони, че правоотношението между Общината и техния наемодател – събирателното дружество ищец по сключен между тях договор за учредяване възмездно право на ползване върху общински терен на модули за обществено ползване е прекратено, поради което те следва да сключат договори за наем на обектите чрез [фирма] [населено място] с Общината; че поставените върху общински терен модули – осем от тях пред „Дом на книгата” са били предоставени под наем на трети лица от общинското дружество като управляващо имущество на Общината за процесния период от време, както и че събирателното дружество въз основа на влязло в сила осъдително съдебно решение по ревандикационен иск е предприело принудително изпълнение срещу Общината за предаване владението върху осемте модула и на 27.04.2009г. собствеността е била възстановена на ищеца. За същия период от време събирателното дружество е било лишено от възможността да ползва деветнадесет броя рекламни пана монтирани под козирката на процесните павилиони (при наличие на разрешение от главния архитект на общината в конструкцията на металните козирки да има места за рекламно-информационни елементи) по сключен договор между събирателното дружество ищец и фирмата на едноличен търговец Д. С., прекратен едностранно от едноличния търговец след като узнал за възникнал спор между дружеството и Общината относно собствеността на павилионите.
При тези обстоятелства е прието за доказано – правомерност на придобивното основание и сигурност на увеличаване имуществото на дружеството ищец, като основание за уважаване на двата иска, от което е видно, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. В този смисъл ТР № 3/2012 г. от 12.12.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. ОСГТК на ВКС.
Изложението не съдържа друг правен въпрос, а само твърдение за наличието на противоречива съдебна практика относно уважаването на иска за пропуснати ползи от лишаването на ищеца да ползва 19 броя рекламни пана. С определението на ВКС по представената съдебна практика не е даден отговор на сега поставения правен въпрос. В този смисъл правилността на виждането на съда застъпено в настоящето съдебно решение, че при конкретните обстоятелства не е било необходимо да се прави изрично предложение от събирателното дружество до съответните общински служби за предоставяне на площ за реклама, определяне на наем и срок – процедура визирана в чл. 38 от Наредба № 4 на ОбНС [населено място], която урежда хипотеза различна от процесната, касае съществото на спора и може да бъде проверено по реда на чл. 281, т. 3 ГПК при допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 228 от 17.04.2013 г. по в. гр. дело № 85/2013 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ