О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1208
София, 14.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1123 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпили касационни жалби от П. на РБ, представлявана от Д. М.- п. от АП-гр.В.Т. и от А. Й. М., чрез процесуалния си представител адв. Д. Р., срещу въззивно решение № 112/03.05.2012 г. по гр.д.№70/2012 г. на Великотърновския апелативен съд.
Жалбоподателите не изразяват становище по касационната жалба подадена от насрещната страна.
Касационните жалби са подадени в предвидения от закона срок и са процесуално допустими с оглед цената на предявения частичен иск в размер на 25 500 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е отменил решение № 182/28.11.2011 г. по гр.д.№ 556/2011 г. на Великотърновския окръжен съд в частта му, с която П. на РБ е осъдена да заплати на ищеца въз основа на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ сума, представляваща разликата над 8 000 лв. до размер на 15 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 325 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 НК ведно със законната лихва от 08.12.2010 г. върху тази разлика , отхвърлил е иска за разликата над 8 000 лв. и е потвърдил решението в останалата част. Въззивният съд е приел, че за период от около 3,5 години, през който ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем и му е била определена мярка за неотклонение „подписка”, времето през което е продължило образуваното дознание , независимо от неговото прекратяване един път, двете оправдателни присъди на Беленския районен съд, осъдителната присъда на Русенския окръжен съд и последвалата окончателна оправдателна присъда, постановена от ВКС, той е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с незаконното обвинение, имал е отрицателни изживявания, обвинението е ограничавало обичайния му начин на живот и му се е отразило емоционално негативно.Счита за справедлив еквивалент на претърпяното от него обезщетение в размер на сумата 8 000 лв.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване от П. на РБ е поставен материалноправния въпрос за общовалидните критерии, въз основа на които следва да се прави преценката за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди и за обществените представи за справедливост, съпоставени с аналогични случаи. Твърди се, че е неправилна преценката за справедливост на въззивния съд и че са нарушени ППВС №4/1968 г.т.11,решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д.№5367/2007 г., І г.о. и решение № 149/02.05.2011 г. по гр.д.№574/2010 г.ІІІ г.о., тъй като не са посочени конкретните обстоятелства, които са от значение за справедливостта на обезщетяването. Следва да се отбележи,че първото цитирано решение не представлява задължителна съдебна практика. Поддържа се, че е нарушено и ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК т.19 , поради липсата на мотиви за наличието на непосредствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.Изразява се становище,че съществува противоречива съдебна практика, тъй като по сходни случаи от различните съдилища се присъждат различни по размер обезщетения. Приложени са решение № 1336/06.01.2009 г. по гр.д.№5769/2007 г.,V г.о. решение № 78/10.02.2009 г. по гр.д.№5920/2007 г., ІІІ г.о., решение № 1305/06.01.2009 г. по гр.д.№5736/2007 г., ІV г.о.,решение № 1234/29.10.2008 г. по гр.д.№5217/2007 г.,V г.о.решение № 1199/11.10.2009 г. по гр.д.№4997/2007 г., І г.о. и решение от 11.01.2012 г. по гр.д.№5746/2011 г. на СГС в подкрепа на това становище.Счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
В изложението на своите касационни основания ищецът също извежда материалноправния въпрос за критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Счита, че е налице основание за касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на това становище прилага решения № 401/22.06.2012 г. по гр.д.№350/2012 г. на Русенския окръжен съд, решение № 496/21.10.2011 г. по гр.д.№276/2011 г. на Русенския окръжен съд, решение № 138/28.05.2012 г. по гр.д.№168/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, за които няма данни дали са влезли в сила.
ВКС на РБ, състав на ІV г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК тъй като по поставения от жалбоподателите въпрос, имащ значение за изхода на делото , въззивният съд е направил изводи , в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, в т. ч. ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Спазено е изискването да се направи конкретна преценка съобразно установеното по делото, както и да се мотивира наличието на причинно-следствена връзка между неправилните действия на П. и претърпените морални вреди от ищеца.
Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл. 2 ЗОДОВ, но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка, поради което не могат да обусловят приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В утвърдената съдебна практика се приема, че справедливото обезщетение на причинени неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическото и психическо здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай , като прецени редица конкретно съществуващи обстоятелства. Пострадалото лице следва, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Обжалваното решение не е в отклонение от задължителната практика, доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По изложените съображения ВКС на РБ, състав на ІV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112/03.05.2012 г. по гр.д.№70/2012 г. на Великотърновския апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: