О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1209
София, 17.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4797 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 15.06.2015г., постановено по в.гр.д.№397/2015г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение от 27.03.2015г. по гр.д.№18/2015г. на Районен съд-Петрич за отхвърляне на предявените от Н. И. И. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.Х., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Н. И. И. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед №470/04.12.2014г. на управителя на [фирма] – на основание чл.325, т.1 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”работник, консервна фабрика”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя въпроси: „настъпилите правни последици от отправеното предизвестие за прекратяване – прекратяването на трудовото правоотношение по силата на закона /след изтичане на срока в предизвестието/, не водят ли до незаконност на уволнението на друго основание /чл.325, ал.1 КТ по взаимно съгласие/ на по-късен етап”; „към кой момент следва да се преценява законността на уволнението при наличие на наличие на две основания за това – първото от които по чл.328, ал.1 КТ – валидно отправено предизвестие за прекратяване на Т. от страна на работодателя до работника, второто основание – /по-късно и след изтичане срока на предизвестието/ по чл.325, ал.1 КТ – по взаимно съгласие на страните за това” и „може ли да се прекрати трудово правоотношение валидно на друго основание /в случая чл.325, т.1 КТ/ на 01.12.2014г. със заповед от тази дата, на вече прекратено по силата на закона трудово правоотношение, след като е изтекъл срока на валидно отправено от работодателя до работника предизвестие на 22.10.2014г., изтекъл на 20.11.2014г. по време на ползването от работника платен годишен отпуск”.
Поставените от касатора въпроси предпоставят неправилност на изводите на съда, че към момента на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трудовото правоотношение съществува, каквато проверка за неправилност на въззивното решение не може да се извърши на етапа на допускане на касационно обжалване. Отделно, поставените от касатора въпроси предпоставят по делото да е установено, че към момента на постигане на взаимното съгласие на страните за прекратяване на трудовия договор, същият вече да е бил прекратен на друго основание – от работодателя с изтичане срока на предизвестие за едностранно прекратяване, каквато фактическа обстановка не е приета за установена по делото. Отделно, по първите два от поставените въпроса касаторът не е посочил задължителната съдебна практика, на която счита, че въззивното решение противоречи по поставените въпроси, а по отношение на третия от поставените въпроси касаторът се позовава на решение по гр.д.№1188/2009г. на ВКС, ІІІг.о. и конкретно на приетото с него, че: „Както при тежкия порок на недействителност на трудовия договор, за която съдът следи и служебно, отпадането или отстраняването на недостатъка е пречка за обявяване на недействителността, още повече при допълване на фактическия състав преди да настъпят последиците от отправеното предизвестие – прекратяването на трудовото правоотношение по силата на закона, това обстоятелство не трябва да се елиминира, а следва да се вземе пред вид при преценка на законността на уволнението”. Тези съображения обаче, видно от решението на ВКС, се отнасят до правен въпрос, неотносим към настоящото дело, а именно: относно моментът, към който следва да се преценява наличието на фактическия състав на съкращаване на щата и хипотезата, когато към момента на връчване на предизвестието липсва елемент от фактическия състав на основанието за уволнение, който е настъпил по-късно до изтичане на срока на предизвестието. Такъв въпрос по настоящия трудов спор не е стоял за разглеждане и не е разгледан, поради което е неотносимо към достъпа до касационно обжалване позоваването на даденото разрешение с посоченото от касатора решение на ВКС. Същото се отнася и до посоченото от касатора решение по гр.д.№1413/2010г. на ВКС, и конкретно приетото с него, че: „в случаите, когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация, дори несъществуващ текст на закона, това обстоятелство не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото; същевременно, задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма”. В настоящия случай в заповедта за уволнение ясно е посочено основанието, на което е извършено уволнението, поради което посоченото от касатора решение на ВКС не е относимо към настоящото дело. Същото се отнася и до позоваването от касатора на решение по гр.д.№947/2004г. на ВКС, ІІІг.о. – по въпроса за необходимостта работодателят да посочи на кое от основанията за прекратяване на трудовия договор, които са установени по нормативен ред и са изчерпателно изброени, прекратява трудовия договор. Както се посочи, в процесната заповед има яснота относно основанието за прекратяване на трудовия договор. Неоснователно е и позоваването на решение по гр.д.№1565/2009г. на ВКС, ІІІг.о., което е постановено по въпроса: „към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор е прекратен с предизвестие – към момента на връчване на предизвестието или към момента на изтичане на срока на предизвестието”, който въпрос касае законността на приложеното от работодателя основание за уволнение – в случая се атакува законността на уволнение по взаимно съгласие, а не законността на уволнение от работодателя с едностранно предизвестие, поради което посоченото решение на ВКС е неотносимо към настоящото дело. Т.е. не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПк на ответника по касация на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.06.2015г., постановено по в.гр.д.№397/2015г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА Н. И. И. да заплати на [фирма] сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: