4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1209
С. 25.11. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 4790/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат В. В. срещу въззивно решение № 1955 от 21.03.2014 г. по гр. дело № 2764/2013 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 21.12.2012 г. по гр.д. № 1997/2012 г. на Софийски районен съд са уважени предявените от М. С. Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е отменено дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № РД-22-47 от 2.12.2011 г. на изпълнителния директор на дружеството, Г. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и дружеството е осъдено да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 493.08 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, направените разноски по делото и държавна такса.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по въпроса имат ли доказателствена сила частните свидетелстващи документи, изготвени от служители на работодателя, който е обусловил решаващите изводи на съда, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото разрешение е в противоречие с цитираната съдебна практика.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата М. С. Г., чрез адвокат В. Б. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като даденото разрешение в обжалваното решение не е в отклонение от задължителната практика. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на М. Г. срещу [фирма], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, Софийски градски съд е приел, че заповедта с която е наложено дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна. Изложил е съображения, че за описаните в т.2 на заповедта нарушения, изразяващи се в системно нерегистриране в Е. извършени от нея продажби на стоки, които не е отчитала чрез издаване на фискален бон, не са поискани обяснения от Г., с което е нарушена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. По отношение на нарушенията описани в т.1 и т.3 на заповедта е приел, че жалбоподателят не е доказал пълно и главно извършването на описаните нарушения на трудовата дисциплина. По отношение на представената докладна записка, изготвена от служител на дружеството е изложил съображения, че съставлява частен удостоверителен документ по см. на чл.180 ГПК, който доказва само факта, че посочения служител е автор на изявленията съдържащи се в документа, но не доказва настъпването на фактите, описани в нея, предвид посочената доказателствена сила, с която се ползва в гражданския процес. По отношение на констативния протокол съдът е приел, че е частен удостоверителен документ, който е оспорен от ищцата, поради което не се ползва с доказателствена сила за удостоверените факти. В обобщение е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като от жалбоподателя не е доказано извършването на посочените в т.1 и т.3 от заповедна нарушения на трудовата дисциплина.
Поставеният в изложението въпрос: частните свидетелстващи документи, изготвени от служители на работодателя, имат ли доказателствена сила не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В приложените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че формалната доказателствена сила, както на официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство. Частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства по делото. В. съд не е отрекъл формалната доказателствена сила на представените частни свидетелстващи документи. О. в тях изявления са преценени с оглед всички доказателства по делото. Предвид оспорването на съдържанието на докладната записка съдът е изложил съображения защо не възприема показанията на св. Ю.. С оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът е приел, че работодателя не е доказал главно и пълно извършването на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Останалите съображения са относими към правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 600 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1955 от 21.03.2014 г. по гр. дело № 2764/2013 г. на Софийски градски съд.
Осъжда [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], бел. „Ч. връх” № 43 да заплати на М. С. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.ІІІ, офис 21, адвокат В. Б. направените разноски за касационното производство в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: