1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр.София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 746/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Н. С. К. и Д. Д. К. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение, № 465 от 12.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 4188/ 2016 г., с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна касационната жалба срещу определение на Бургаски окръжен съд от 19.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 150/ 2016 г., с което е частично е обезсилено и частично е потвърдено определение на Бургаски районен съд от 29.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 2212/ 2015 г. Преграждащото определение на ВКС е мотивирано със съображения, че определението на окръжния съд е постановено по частна жалба срещу акт, издаден в заповедно производство и като такова не подлежи на обжалване.
Жалбоподателите поддържат, че определението на окръжния съд „ … не е част от самото същинско заповедно производство, а е едно особено производство, което има за цел да даде възможност на длъжника да спре допуснатото срещу него предварително изпълнение, като такова искане той може да формулира и в исково производство по чл.422 ГПК”. Според тях, след като въззивното определение е постановено по искане за спиране на изпълнението, то подлежи на касационен контрол. Излагат и подробни съображения относно основателността на искането им за спиране на изпълнението, включително с доводи за приложимост на правото на Европейския съюз и с позоваване на практика на Съда на Европейския съюз. Молят обжалваното определение на друг състав на Върховен касационен съд да бъде отменено, а определението на Бургаски окръжен съд да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответната по частната жалба страна – „Р. (България)” АД – не взема становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Гр.д.№ 2212/ 2015 г. е образувано пред Бургаски районен съд по заявление на „Р. (България)” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парични задължения срещу длъжниците [фирма] и Н. С. К.. Искането е уважено от съда и в полза на заявителя са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Длъжниците са депозирали възражения срещу заповедта и съдът е указал на „Р. (България)” АД да предяви искове за вземанията си. Заявителят е депозирал искова молба пред Бургаски окръжен съд на 12.10.2015 г. На 19.10.2015 г. Н. С. К. и Д. Д. К. са подали пред районния съд молба за спиране на изпълнението, образувано въз основа на издадения по гр.д.№ 2212/ 2015 г. изпълнителен лист. С определение от 29.10.2015 г. районният съдия е оставил тази молба без разглеждане. По частна жалба на Н. С. К. и Д. Д. К. срещу този акт е образувано ч.гр.д.№ 150/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд, който с определение от 19.02.2016 г. е потвърдил частично обжалвания акт, а в друга част го е обезсилил, след което се е произнесъл по същество по молбата на Н. К. и я е отхвърлил. С обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд е прието, че актът на окръжния съд е окончателен и не подлежи на обжалване.
Определението на другия състав на ВКС е законосъобразно. Неоснователно жалбоподателите поддържат, че определението на окръжния съд не е постановено в „същинско заповедно производство”. Заповедното производство е едно, законодателят не е уредил „същинско” и „съпътстващи” производства, а е регламентирал динамичен фактически състав, в рамките на който съдът извършва дължимите процесуални действия. Спирането на изпълнението на основание чл.420 ГПК, започнало въз основа на издаден по заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист, се извършва с акт на заповедния съд. Същият съд е компетентен да отхвърли молбата за спиране или да прекрати производството по нея. Издаденият по такава молба съдебен акт е постановен в заповедното производство. Частната жалба срещу този акт се разглежда от окръжния съд като въззивна инстанция и неговото решение е окончателно, съгласно т.8 от ТР № 4/ 2013 г. ОСГТК. Същото е прието в обжалваното определение на друг състав на Върховния касационен съд, поради което подадената срещу него частна жалба не следва да бъде уважена.
Що се касае до доводите на молителите относно основателността на искането им за спиране на изпълнението, те не подлежат на обсъждане в настоящето производство. При условията на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК се проверява единствено правилността на извода на друг състав на Върховния касационен съд недопустимо ли е сезирана касационната инстанция. По съществото на въпроса, с който тази инстанция е била сезирана, контролиращият състав на Върховния касационен съд няма право да се произнася.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение, № 465 от 12.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 4188/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: